"Ние сме на тази земя, за да се опитаме да станем по-добри хора!", с тази мисъл започна Венета Ненкова разговорът ни на едно от светите места в Рим - църквата "Свети Петър" във Ватикана. Спряхме се пред гроба на Папа Йоан XXIII, известен още като Българският папа. Той умира на 3 юни 1963 г. след четири години и половина папство. На 6 юни е погребан в подземието на църквата "Свети Петър" във Вечния град.
Венета Ненкова е културолог, работи като сътрудник в Радио Ватикана, занимава се с научна и преводаческа дейност, основава и администрира българското училище "Асен и Илия Пейкови", най-голямото българско училище в Италия. Истински съвременен будител!
Венета е убедена, че всеки един от нас има възможност да бъде будител /разговаряме броени дни след Деня на будителите - б.р./. И продължава, че малцина български туристи знаят за Йоан XXIII, наречен още папата реформатор. Папа Йоан XXIII ще остане завинаги като един от най-значимите папи. И трябва да се знае повече за него, убедена е Венета. Той е 261-вият папа на Римокатолическата църква от 28 октомври 1958 г. до смъртта си. Между 1925 и 1935 г. е нунций на Ватикана в България, говорил е български, обичал е България. Той венчава Йоана Савойска и нашия цар Борис, припомни още нашата сънародничка.
Каква е връзката му с България? От 1925 г. до 1935 г. монсеньор Анжело Ронкали е представител на Ватикана в България. Царица Йоанна му предрича, че ще стане папа. Вдъхновен от престоя си в България, той направил първата огромна крачка за сближаването на Римокатолическата църква и Православието. Той предизвикал нещо, което се случва изключително рядко - обикновено поне на 100 години - през 1961 година свикал Втори ватикански вселенски събор, на който имало представител и на Българската православна църква. Тогава папа Йоан XXIII сам казал: "Да отворим прозорците, да влезе ведър полъх в църквата". Като плод на този събор по време на среща между следващия глава на Римокатолическата църква папа Павел VI и Цариградския патриарх двамата се прегърнали и вдигнали взаимно анатемите, които 1000 години преди това двете църкви хвърлят една на друга. Той е папата, който разяснил на световните лидери неоценима стойност на мира и колко страхотен е пътят на диалога. Той събира далечни хора заедно.
Венета Ненкова продължи да разказва, че от 10 години се занимава с български училища в чужбина. За съжаление, наблюденията й показват, че първата година не малко от "основателите" са "големи патриоти, но втората година всеки гледа парата, а не може да бъде така. За да изградиш качествен човек са необходими десетилетия, трябва да го учиш с примери. Децата са отворени, но трябва да има хора, които да ги водят. А да си учител, лекар, е призвание. Днес изпитваме голяма морална бедност", сподели със съжаление Венета Ненкова:
Продължихме да говорим за духа, за идеята за създаване на българско неделно училище в Рим и за разширяването на дейността му и в други италиански градове. Венета Ненкова разказа, че българското училище „Асен и Илия Пейкови“ обучава деца от предучилищна възраст до 12-ти клас. Тя горещо благодари на държавата, на просветното министерство за одобрената идея и за подкрепата при осъществяването й. "Но трябва да се контролира много добре на кого се дават средства", защото има, по думите на Ненкова, и отрицателни примери. "Цепим се, делим се и това е огромен проблем".
По-важното е, обаче, че в момента възпитаниците на това училище имат възможност да превеждат от архивите на Ватикана документи, свързани с българската история. Снимат и документални филми, като съчетават техническите новости с най-ценното от историята на човечеството, на България в частност, съхранено в архивите на Ватикана. Смята, че задължително в Рим, град, който не е „случайно място“, трябва да бъде основан научно-изследователски институт към БАН.
Накрая Венета Ненкова разказа пред Радио Сливен Нет за книгата „Усещане за принадлежност“, издадена през месец май на български и италиански език, и за премиерата на документалния филм „Усещане за принадлежност“ на режисьорката Ирена Даскалова, показан по повод Деня на българските будители само ден след празника – на 2-ри ноември, на пл. „Венеция“ в Рим, в сграда на Европейската комисия.
Филмът е посветен на 350 - годишнината от смъртта на Петър Парчевич, Филип Станиславов и Петър Богдан, и на 400 години от създаването на първото българско училище в Чипровци /1624 г./. Лентата е съвместна дейност на училище „Асен и Илия Пейкови“ и студенти от Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, които са успели на го реализират по програмата на Министерството на образованието и науката „Неразказаните истории на българите“ и Еразъм +.
В „Усещане за принадлежност“ участват отец Анджело Джорджета, проф. Красимир Станчев, проф. Лилия Илиева и проф. Галя Симеонова-Конах, които осветляват нашата история. Венета Ненкова обърна специално внимание на приноса на проф. Лилия Илиева, открила в италианския град Модена историята на Петър Богдан Бакшич, историята, която със 120 години предхожда „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. В лентата участват още деца и ученици от българското училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим и студенти от Университета „Ориентале“ в Неапол, които са помогнали за превода и изготвянето на субтитри на италиански език.
Филмът разказва за приноса на българските католици в развитието на образователното дело в българските земи през далечния XVII век, когато обучението в четене и писане на практика изчерпва предлаганите знания. Точно в този период млади българчета успяват да се възползват от благосклонното отношение към тях от страна на Католическата църква и да получат европейско образование в Рим, Лорето, а както става ясно, и в Прага – голям културен център на Свещената Римска империя. В българските земи са открити (по новоиздирените документи) пет училища със светски характер. Първото от тях е в Кипровец (Чипровци) и за него имаме най-много сведения, разказа още Венета Ненкова. Там децата са се обучавали на четмо и писмо чрез две азбуки – кирилица и латиница, но също са изучавали латински език, логика и други дисциплини, развиващи ума и издигащи културата на българчетата.
Създателите на филма се надяват скоро в българските учебници да започне да пише и за първото светско българско училище, създадено в Чипровци през 1624 г.
Трябва да знаем историята си, истинската, не пренаписаната, защото има и такива случаи. Иначе сме невежи, обречени на тъмнина, заяви още Венета Ненкова.
Снимка: Българско училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим
Интернет
Личен архив на Венета Ненкова
Радио Сливен Нет
Затегнатата парична политика доведе до спад на инфлацията, без да подрине основите на световната икономика, което донесе силно чувство на облекчение. Това каза управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева на пленарната сесия по време на годишните срещи на Фонда и Световната банка във Вашингтон, информира БТА.
Глобалната инфлацията намалява. Според прогнозите на МВФ, спрямо равнище от 5,7 процента през четвъртото тримесечие на миналата година, сега се очаква ценовият темп да намалее до 5,3 процента през настоящото, четвърто тримесечие на 2024 г., и допълнително до 3,5 процента през същото тримесечие на 2025 г., като се очаква по-значителен спад в развитите икономики, обясни Георгиева пред делегатите на пленарната сесия.
"Все още обаче не е време за празнуване, включително защото, дори ако инфлацията намалява, новото и по-високо ниво на цените ще се запази", предупреди ръководителката на МВФ. Светът сега е изправен пред риск от нисък растеж и големи задължения. "Прогнозираме, че световният БВП да расте с анемичен среден темп от 3,2 процента на година през следващите пет години. Нашите прогнози биват ревизирани все по-надолу през годините", отбеляза Георгиева.
В същото време глобалният публичен дълг ще продължи да расте. Има вероятност той да надхвърли нашата базова прогноза с до 20 процентни пункта от световния БВП при тежък, но правдоподобен негативен развой, каза тя и очерта по-вероятна картина, при която публичните дългове ще достигнат 100 трилиона долара.
"По-високите лихвени плащания "изяждат" нарастваща част от фискалните приходи, особено в страните с ниски доходи и нововъзникващите икономики", посочи още Кристалина Георгиева.
На този фон приоритетните разходи включват средства, свързани с демографията и борбата с климатичните изменения, а в страните с нововъзникващи икономики - и с ниските доходи. До 2030 г. според предвижданията на МВФ натискът върху разходите, произтичащ от тези политики, ще добави към годишните разходи в развитите икономики еквивалента на около 7 процента от БВП, а за нововъзникващите пазари - 9 процента от БВП, както и 14 процента в развиващите се икономики с ниски доходи, каза още Георгиева.
По думите й "светът се фрагментира и търговията вече не е мощният двигател на растежа, който беше преди. Отстъплението от глобалната икономическа интеграция, водено както от опасения за националната сигурност, така и от гнева на онези, които бяха потърпевши от нея, се отразява в мерките, предприемани по отношение на индустриалната политика, търговските бариери и протекционизма".
Управляващият директор на МВФ отправи послание към делегатите на пленарната сесия, като ги призова към възстановяване на фискалните буфери; инвестиции в реформи, които насърчават растежа, както и да работят заедно, за да се справят с глобалните предизвикателства.
"С облекчаването на паричната политика, фискалната консолидация трябва да започне сега. Многогодишните фискални планове трябва да очертаят пътища за консолидация, съобразени със специфичните за всяка страна ситуации".
Според Георгиева правителствата са изправени пред значителни нужди от разходи, политически "червени линии" по отношение на данъчното облагане и необходимостта от възстановяване на буферите. Мобилизирането на собствените приходи ще бъде от решаващо значение за много страни, посочи още тя и добави: "Инвестициите за насърчаване на растежа, особено свръзнаси с климата и технологиите, трябва да бъдат защитени. И консолидацията трябва да бъде проектирана така, че да не е за сметка на социалната защита и работните места".
Повече от 20 страни по света успяха да увеличат данъчните си приходи с над 5 процента от БВП през последните три десетилетия. Има много добри примери в тази посока, аргументира се Кристалина Георгиева.
Тя препоръча също заедно с фискалната консолидация, държавите да започнат амбициозни реформи, за да увеличат своя потенциал за растеж.
Управляващият директор открои и помощта, която МВФ е предоставил на своите страни членки.
"Увеличихме отпускането на заеми, за да подкрепим реформите и да помогнем на уязвимите страни да се справят с нуждите на платежния баланс и да изградят устойчивост при шокове", каза тя посочи: "През годините след началото на пандемията ние поставихме рекорди както по отношение на общия ни обем на кредитиране, така и на броя на подпомогнатите страни, като запасът от преференциални кредити, непогасени от нашия Доверителен фонд за намаляване на бедността и растеж, се утрои до 28 милиарда долара. За по-малко от три години от стартирането му 20 държави получиха дългосрочни заеми от нашия Доверителен фонд за устойчивост и стабилност (ДФУС), подкрепяйки политики за повишаване на устойчивостта към изменението на климата.
50-процентното увеличение на квотите, което договорихме миналата година в Маракеш (по време на миналогодишните срещи на МВФ и СБ в Мароко – бел. р.), укрепва нашия капацитет за отпускане на заеми, изтъкна Георгиева.
Също така тя приветства Княжество Лихтенщайн като 191-ата страна членка на МВФ.
Пленарната сесия по време на годишните срещи на Фонда и Световната банка във Вашингтон бе открита с приветствено видеообръщение на президента на САЩ Джо Байдън. Американският държавен глава говори за необходимостта от ускоряване на трансформацията към чиста енергия, овластяване на работниците, развитие на инфраструктурата, справяне с широко разпространените непазарни практики.
Всяка година на 31 май Световната здравна организация отбелязва Световен ден без тютюнопушене. Мотото на тематичния ден за 2024 г. е „Защитата на младите хора от намесата на тютюневата индустрия“.
По данни на СЗО във всички държави младите хора използват в по-висок процент електронни цигари спрямо възрастните. В световен мащаб около 37 милиона младежи на възраст 13-15 години използват тютюн. Тютюнът причинява 25 % от всички видове рак и убива над 8 милиона души всяка година.
В България по данни на Национален център по обществено здраве и анализи от Национално представително проучване, проведено през 2020 г. във възрастта от 10-19 г. над 40,0% от учениците са запалили първата си цигара на 14-15 години. Всеки шести е настоящ пушач. Интензивно, над 6 цигари дневно, пушат над половината от учениците пушачи, с лек превес на момчетата. Признаци на тежка зависимост (запалване на цигара веднага след сън) проявяват 20.0% от момчетата и 26.7% от момичетата от групата на пушачите, предимно във възрастта 15-19 години.
Във връзка със Световния ден без тютюнопушене, Регионална здравна инспекция-Сливен организира през месец май срещи-разговори и демонстрации сред ученици от среден курс на обучение в областта. В част от инициативите участие ще вземат представители на Превантивно-информационен център - Сливен.
На 31 май в заседателната зала на Регионална здравна инспекция-Сливен от 8,30 часа до 10,30 часа всички активни и пасивни пушачи могат безплатно да изследват съдържанието на въглероден монооксид (COppm) и карбоксихемоглобин в издишания въздух, съобщиха от РЗИ-Сливен.
Изтеклият месец е бил вторият най-горещ юли в историята на измерванията, съобщиха световните осведомителни агенции.
Юли е преустановил 13-месечния период, през който всеки от месеците е бил рекордно горещ. Повишените температури частично се дължат на феномена Ел Ниньо, съобщи Службата "Коперник" на Европейския съюз за наблюдение на климатичните промени.
Юли е бил с 1,48 градуса по Целзий по-топъл в сравнение с периода 1859-1990 г. Последните 12 месеца са били с 1,64 градуса по-топли в сравнение с прединдустриалния период поради настъпващите климатични промени.
През юли т.г. са били двата най-горещи дни в историята. Според "Коперник" високите температури се дължат на парникови газове, отделяни от индустрии, работещи с изкопаеми горива. Океаните, които обичайно не са засегнати от Ел Ниньо, също са достигнали високи температури на водата.
Ел Ниньо приключи, но температурите на планетата продължават да се повишават, голямата картина е подобна на тази отпреди година, каза пред Ройтерс Жулиен Никола, експерт по климата.
Температури над средните бяха измерени в Източна Европа, западната част на САЩ, Западна Канада, по-голямата част от Африка, Близкия изток, Азия и Източна Антарктика. Близки до средните температури бяха регистрирани в Северозападна Европа, Западна Антарктика, части от САЩ, Южна Америка, Австралия.
Юли през 2024 г. беше по-влажен в сравнение със средните стойности в Северна Европа и Югоизточна Турция. Суша беше отчетена с Южна и Източна Европа.
Арктическият морски лед намали обема си повече в сравнение 2022 и 2023 г. - 7 процента под средното ниво. Рекордното топене от 14 процента е отчетено през 2020 г. Антарктическият морски лед е с втория си най-малък си обем за месец юли - 11 процента по-малко в сравнение с 15 процента топене през юли миналата година. Температурите на морската вода са постигнали почти рекордни нива през юли 2024 г. и са само 0,1 градуса по-ниски от тези през юли миналата година. В това отношение тазгодишният юли слага край на 15-месечен период на рекордни измервания.
Изненадани сме колко по-топло би могло да бъде, казва Никола. Повишените температури повдигат въпроса за това какво се случва с океана извън естествените явления Ел Ниньо и Ел Ниня и има ли промени в теченията, добавя още той.
Източник: БТА
7 май е Международният ден на радиото и телевизията. На този ден през 1895 г. Александър Попов представя своето ново откритие. Той демонстрира за първи път пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник.
Устройството е имало кохерер и електрически звънец с чукче, чрез което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука. Апаратът на Попов дава възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на вълните. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите "Хайнрих Херц", които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска.
Именно това, че не само са излъчени радиовълни, а чрез тях е предадена и информация, е причината за претенцията Попов да се сочи за откривател на радиото. През 1899 г. той включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите.
През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф.
През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга. Тяслужи за приемане и предание на телеграми "от странство и България". Впоследствие, радиото започва да се използва масово в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.
В много страни обаче се оспорва първооткривателството на Попов за сметка на италианеца Гулиелмо Маркони, носител на Нобелова награда за физика през 1909 г. Неговото име се свързва и с членство във фашистката партия на Мусолини.
Източник: БГНЕС
