•          Бангладеш, Колумбия, Египет, Косово, Индия, Мароко и Тунис да се считат за безопасни за собствените си граждани

•          Страните кандидатки за членство в ЕС също ще се считат за сигурни

•          Нови условия, при които държавите членки на ЕС да решават дали дадена държава е безопасна за кандидати, които не са граждани на съответната държава

•          Държавите от ЕС ще могат да сключват споразумения с трети държави, в които ще се разглеждат молби за закрила

Във вторник Парламентът прие промени в регламентите на ЕС за процедурата за предоставяне на убежище, за да се даде възможност за по-бърза обработка на молбите за убежище.

С 408 „за", 184 „против" и 60 „въздържал се" Парламентът одобри създаването на списък на ЕС на сигурните страни на произход. Евродепутатите одобриха и споразумението относно регламента за прилагане на концепцията за сигурна трета страна с 396 „за", 226 „против" и 30 „въздържал се".

Безопасни страни на произход

Новият списък на ЕС на сигурните страни на произход ще даде възможност за ускорено разглеждане на молбите за убежище от граждани на включените в списъка държави — Бангладеш, Колумбия, Египет, Косово, Индия, Мароко и Тунис. Съгласно новите правила отделният кандидат ще трябва да докаже, че тази разпоредба не следва да се прилага в неговия случай поради основателни опасения от преследване или риск от тежки посегателства, ако бъде изпратен обратно в неговата държава.

Държави кандидатки

Страните кандидатки за присъединяване към ЕС също ще се считат за сигурни страни на произход, освен ако съответните обстоятелства, като например безогледно насилие в контекста на въоръжен конфликт, ако техните граждани имат процент на признаване на убежище в целия ЕС над 20%, или икономическите санкции поради действия, засягащи основните права и свободи, показват друго.

Суспендиране и национални списъци

Комисията ще наблюдава положението в страните от списъка и в страните кандидатки и ще реагира, ако обстоятелствата се променят. Тя може временно да реши, че дадена държава не е безопасна, или да предложи окончателното ѝ заличаване от списъка. Държавите членки ще могат да определят допълнителни сигурни страни на произход на национално равнище.

Прилагане на понятието за сигурна трета страна

Държавите от ЕС ще могат да прилагат понятието за сигурна трета страна по отношение на кандидат за убежище, който не е гражданин на дадена държава, и следователно да обявят молбата му за недопустима, когато е изпълнено едно от следните три условия:

наличието на връзка между кандидата и третата държава, като например присъствието на членове на семейството им в държавата, предишното присъствие в държавата на кандидата или наличието на езикови, културни или подобни връзки;

кандидатът е преминал транзитно през третата държава по пътя към ЕС и е можел да поиска ефективна закрила там;

съществува споразумение или договореност с третата държава на двустранно, многостранно равнище или на равнището на ЕС за приемане на лица, търсещи убежище, с изключение на непридружените ненавършили пълнолетие лица.

Тези споразумения, сключени от ЕС или неговите държави членки с трета държава за прилагане на концепцията за сигурна трета държава, трябва да включват разпоредба, която задължава третата държава да разгледа по същество всички молби за ефективна защита, подадени от засегнатите лица.

Ранно прилагане на някои разпоредби

Определянето на трета страна като сигурна както на равнището на ЕС, така и на национално равнище може да бъде направено с изключения за конкретни части от нейната територия или ясно разпознаваеми категории лица. Както тази разпоредба, така и ускорените процедури на границата за кандидати, чиято националност има процент на признаване на статут на бежанец под 20 %, могат да се прилагат, преди законодателството на ЕС в областта на убежището да започне да се прилага от юни 2026 г.

Цитати

Докладчикът Алесандро Чириани (ЕКР, Италия) заяви: „Списъкът на ЕС на сигурните страни на произход Европейският парламент бележи политическа повратна точка в управлението на миграцията в ЕС. Законодателството слага край на периода на неяснота и определя ясен курс: общи правила, по-бързи и по-ефективни процедури, защита на правото на убежище за лицата, които имат право на това, и твърд подход за справяне със злоупотребите. ЕС се снабдява с ясни и приложими правила, основани на споделена отговорност".

Докладчикът Лена Дюпон (ЕНП, Германия) заяви:„С днешното гласуване относно концепцията за сигурни трети държави предоставяме друг ключов градивен елемент за функционираща и надеждна система за предоставяне на убежище. Като даваме възможност очевидно неоснователните молби за убежище да бъдат отхвърляни по-бързо и ефикасно в бъдеще, ние ускоряваме процедурите за предоставяне на убежище, облекчаваме тежестта върху системите на държавите членки и помагаме на хората да избягват да остават в правен вакуум в продължение на години".

Следващи стъпки

Все още предстои споразуменията да бъдат официално приети от Съвета.

fShare

Tweet

•          От 2036 г. пет процентни пункта от намаляването на емисиите могат да бъдат постигнати чрез международни въглеродни кредити

•          Кредитите могат да се използват само в сектори, които не са регулирани от схемата на ЕС за търговия с емисии

•          Въвеждането на СЕТ2 на ЕС за търговия с емисии е отложено за 2028 г.

•          Доклад за напредъка на всеки две години с възможност за преразглеждане на целта в областта на климата за 2040 г.

ЕС ще трябва да намали емисиите на парникови газове с 90 % през 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г., за да постигне неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г.

Във вторник членовете на ЕП подкрепиха политическо споразумение със Съвета относно измененията на законодателния акт на ЕС в областта на климата с 413 гласа „за", 226 гласа „против" и 12 гласа „въздържал се", за да се включи нова, междинна и обвързваща цел на ЕС в областта на климата за 2040 г. за намаляване на нетните емисии на парникови газове с 90% в сравнение с нивата от 1990 г.

Гъвкавост за държавите членки

С преразгледания законодателен акт в областта на климата се въвеждат възможности за гъвкавост по отношение на начина, по който може да бъде постигната целта за 2040 г. От 2036 г. до пет процентни пункта от нетните намаления на емисиите (с два процентни пункта повече от предложеното от Комисията) могат да дойдат от висококачествени международни въглеродни кредити от държави партньори. След настояване от страна на Парламента тези кредити могат да се използват само в сектори, които не са регулирани от схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), и могат да идват само от държави партньори, чиито цели и политики в областта на климата са съвместими с целите на Парижкото споразумение. Евродепутатите също така включиха предпазни мерки за предотвратяване на финансирането на проекти, които противоречат на стратегическите интереси на ЕС.

Текстът включва и възможността вътрешните постоянни поглъщания на въглерод да се използват за компенсиране на емисиите, чието намаляване е трудно в СТЕ, както и по-голяма гъвкавост в рамките на секторите и между тях и инструменти за постигане на целите, които са възможно най-ефективни от гледна точка на разходите, тъй като екологичният преход и подобряването на конкурентоспособността на ЕС следва да вървят ръка за ръка.

Въвеждането на СТЕ2 също се отлага с една година — от 2027 г. на 2028 г. СТЕ2 ще обхване емисиите на CO2 от изгарянето на горива в сградите и автомобилния транспорт.

Преглед на целта за 2040 г.

Комисията ще оценява напредъка към постигането на целта на всеки две години с оглед на актуалните научни данни, технологичното развитие и състоянието на промишлената конкурентоспособност на ЕС. Тя също така ще разгледа тенденциите в цените на енергията и техните последици както за предприятията, така и за домакинствата, и ще направи оценка на състоянието на нетните поглъщания на равнището на ЕС в сравнение с необходимото за постигане на целта за 2040 г.

След прегледа Комисията може да предложи изменение на законодателството на ЕС в областта на климата, което би могло да включва промяна на целта за 2040 г. или предприемане на допълнителни мерки за укрепване на рамката за подкрепа - например за запазване на конкурентоспособността, просперитета и социалното единство на ЕС.

Следващи стъпки

След като Съветът одобри текста, той ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официален вестник на ЕС.

Контекст

Европейският законодателен акт за климата превръща целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. в правно обвързващо задължение за всички държави членки на ЕС. С него също така се установява правно обвързваща цел за ЕС за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 година.

Сн. Радио Сливен Нет

fShare

Tweet

 „Еврото в българския език“ бе темата на урок в 6 А клас в Спортното училище, дискутирана в часа по български език с преподавател Нели Димитрова. След кратка презентация и учебно видео по темата, учениците с любопитство и интерес участваха в дискусия как е правилно да пишем и да произнасяме новата валута.

По своя инициатива няколко ученици подготвиха много любопитни презентации - кратка история на еврото – кога и защо е създадено, как се е развило с течение на времето, кой управлява еврото, как еврото - втората най-важна валута в света - се използва в и извън еврозоната, кои държави от ЕС използват еврото, кога България въведе валутата. Шестокласниците заедно търсиха и намериха отговорите на тези и други въпроси, свързани с употребата не еврото като основно платежно средство, но най вече за правилната употреба на самите думи „евро“, „цент“ и „евроцент“ и съответните съкращения при писане.

С презентациите ще бъде подготвено училищно табло. 

Учениците разиграха и практически ситуации – в книжарница, в магазин и в ресторант, като бяха подготвили "ценоразписи" на основни стоки и храни – в съответните обекти, съобразени с възрастта им. Така упражниха правилния изговор на думите.

След това учениците изпълниха поставена писмена задача за правилна употреба на думите „евро“, „цент“ и „евроцент“, като съставиха кратки авторски текстове с тях.

Гост на часа по български език бе г-жа Лидия Петрова, зам.-директор на Спортното училище в Сливен, която даде висока оценка за подготовката и работата на учениците от 6 А клас.

fShare

Tweet

•             Мнозинството от европейските граждани са загрижени за сигурността и безопасността във връзка с активни конфликти (72%), тероризъм (67%), природни бедствия вследствие на изменението на климата (66%), кибератаки (66%) и неконтролирана миграция (65%)

•             89% от респондентите заявяват, че държавите членки на ЕС трябва да бъдат по-единни, за да се справят с тези глобални заплахи

•             86% от европейските граждани желаят ЕС да има по-силен глас, а 73% искат повече европейски средства за справяне със заплахите на международно равнище

Във времена на засилено геополитическо напрежение гражданите са все по-обезпокоени за бъдещето си и искат ЕС да действа единно и решително.

Резултатите от последното проучване на Евробарометър на Европейския парламент, публикувано в сряда, показват, че глобалните събития пораждат чувство на безпокойство у гражданите на ЕС. Настоящата сложна геополитическа обстановка оказва голямо влияние върху възприятията на европейците, като мнозинството (52%) заявяват, че са песимисти за бъдещето на света, 39% – че са песимисти за бъдещето на ЕС, а 41% – че са песимисти за бъдещето на своята държава. Перспективите са по-положителни на индивидуално равнище, като над три четвърти от европейците (76%) са оптимисти за собственото си бъдеще и това на семейството си.

Предизвикателствата наистина са много – това потвърждават и изводите от проучването. Притесненията, свързани със сигурността и безопасността, са големи във всички проучвани теми, като челно място в списъка заемат: конфликти в близост до ЕС (72%), тероризъм (67%), кибератаки от държави извън ЕС (66%), природни бедствия вследствие на изменението на климата (66%) и неконтролирани миграционни потоци (65%). Успоредно с това рисковете, свързани с комуникациите, като дезинформацията (69%), речта на омразата онлайн и офлайн (68%), фалшивото съдържание, генерирано от изкуствения интелект (68%), недостатъчната защита на данните (68%) и заплахите за свободата на изразяване (67%), също са широко разпространени причини за безпокойство.

Призив за обединена Европа

На фона на многобройните предизвикателства гражданите изразяват желание Европейският съюз да бъде укрепен. Шестдесет и шест процента от гражданите искат ЕС да участва в осигуряването на тяхната безопасност, което подчертава защитната роля на ЕС в настоящия политически контекст. Гражданите също така смятат, че единството е от решаващо значение: 89% от респондентите заявяват, че държавите членки на ЕС следва да бъдат по-единни, а 73% са съгласни, че Европейският съюз се нуждае от повече средства, за да се справи с актуалните глобални предизвикателства. Според гражданите ЕС трябва да укрепи позициите си в света, като следва да се съсредоточи предимно върху отбраната и сигурността (40%), конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (32%) и енергийната независимост (29%).

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви: „Геополитическите напрежения оформят ежедневното чувство за сигурност на европейците. Гражданите очакват Европейският съюз да защитава, да бъде подготвен и да действа единно. Точно това трябва да осигури една по-силна и по-самоутвърдена Европа. Европа е нашият най-мощен щит."

Разходите за живот са приоритет

Високите цени продължават да оказват влияние върху стандарта на живот на гражданите. На национално ниво инфлацията, нарастващите цени и разходите за живот (41%) отново са основните теми, които гражданите искат Европейският парламент да разгледа приоритетно. Непосредствено след тях се нареждат икономиката и създаването на работни места (35%) – увеличение с пет процентни пункта от май 2025 г. насам. Въпреки че повечето респонденти очакват стандартът им на живот да остане стабилен през следващите пет години, значителен дял (28%) очакват спад, особено в държави, в които икономическата несигурност се усеща по-силно. Очакванията, че стандартът им на живот ще спадне, са най-силни сред анкетираните във Франция (45%), Белгия и Словакия (по 40%). На европейско ниво гражданите очакват ЕС да се съсредоточи върху укрепването на позицията си в света, по-специално чрез акцент върху отбраната и сигурността (40%, което е с три процентни пункта повече в сравнение с предишното проучване).

Междувременно гражданите потвърждават отново значението на фундаменталните и основополагащи ценности. Мирът е ценността, която Европейският парламент трябва да защитава в най-голяма степен (52%) – резултат, който отразява настоящата геополитическа обстановка. Демокрацията (35%), свободата на словото (23%), правата на човека (22%) и върховенството на закона (21%) също са области, за които гражданите имат очаквания.

Нарастваща подкрепа за членството в ЕС

Отношението към ЕС и неговите институции остава положително въпреки лекия спад от май 2025 г. насам. Сравнително голям е делът на хората, които възприемат образа на ЕС като положителен (49%, спад с 3 процентни пункта), със само 17% отрицателно мнение. За Европейския парламент този дял е 38% (спад с 3 процентни пункта), срещу 20% отрицателно мнение. Силно и нарастващо мнозинство от гражданите смятат, че членството на тяхната страна в ЕС е нещо добро (62%), което представлява увеличение с два процентни пункта от последния път, когато въпросът е бил зададен през февруари/март 2024 г.

От социално-демографска гледна точка младите хора продължават да бъдат сред най-ревностните поддръжници на ЕС и имат големи очаквания към неговата роля. Младите европейци на възраст между 15 и 30 години са по-склонни от по-възрастните граждани да видят ЕС и Европейския парламент в положителна светлина: 58% имат положителна представа за ЕС (в сравнение с 49%—43% за следващите възрастови групи), а 68% искат по-силна роля за Европейския парламент (при следващите възрастови групи дяловете са 58%—54%). По-младите европейци изразяват също така много силна подкрепа за по-голямо единство между държавите членки в настоящата обстановка (90%), повече средства за Европейския съюз (78%) и по-силен глас на ЕС на международно равнище (87%).

Пълните резултати от проучването са на разположение на уебсайта на Евробарометър.

Контекст

Проучването на Евробарометър от есента на 2025 г. по поръчка на Европейския парламент беше проведено от агенцията за проучвания Verian в периода между 6 и 30 ноември във всички 27 държави членки на ЕС. То е направено чрез анкети „лице в лице", като в няколко държави (Кипър, Дания, Финландия, Малта, Нидерландия и Швеция) са използвани и видео интервюта (CAVI). Проведени са общо 26 453 интервюта. Резултатите за ЕС са статистически претеглени в зависимост от населението на всяка държава.

fShare

Tweet