Песнопения на български и румънски хор прозвучаха на 9 май - в Деня на Европа. Общоевропейският празник събра двете култури в първия двуезичен хоров концерт в румънския православен храм „Света Троица" - енория Бъръбанц.
Гостуването на смесения сливенски хор „Добри Чинтулов" в побратимения румънски град Алба Юлия бе по повод 165-ата годишнина на НЧ "Зора 1860" и 170 години от създаването на библиотека „Зора".
Песнопенията на сливенския и румънския хор в хармония се обединиха около приятелството, многообразието и европейското единство. Те намериха израз в традиционни хорови пиеси, църковна музика и представителни произведения от българското и международното музикално наследство.
Побратимяването на Сливен с Алба Юлия датира от 2002 г., като през годините двата града се радват на ползотворно сътрудничество, духовна близост, споделяне на християнски, културни и исторически ценности.
Алба Юлия, крепостта на великото обединение, носи в сърцето си съдбата на единството на румънците, така както Сливен носи съдбата на борбата и всеотдайността на българите за свобода и достойнство.
Настоятелството на Народно читалище „Зора 1860" - Сливен използва случая да сподели най-добри впечатления от топлото посрещане и престоя си в побратимения град.
„Бяхме сърдечно посрещнати от Ралука Крисбай, служител в Кметството на Община Алба Юлия и Николае Маргинеан - комуникативен директор на културния им център". От настоятелството изказват още благодарности към кмета на община Сливен Стефан Радев, за съдействието около визитата в румънския град.
От сливенското читалище „Зора 1860" споделиха, че е била отправена покана към домакините от хора на църквата „Света Троица" да участват в XII Фестивал на източноправославна църковна музика „Николай Триандафилов - Сливенец", който се планира през октомври 2025 г. - в рамките на Димитровден, празника на Сливен.
• Отлагането е част от усилията на ЕС за облекчаване на правилата
• Най-големите компании ще получат още една година, за да се подготвят за новите правила за дължима грижа
• Някои дружества ще разполагат с две допълнителни години за отчитане на устойчивостта
В четвъртък Европейският парламент гласува за отлагане на датите за прилагане на новите закони на ЕС относно изискванията за дължима грижа и докладване във връзка с устойчивостта.
С 513 гласа „за“, 69 гласа „против“ и 17 гласа „въздържал се“ евродепутатите подкрепиха предложението на Комисията, което е част от по-широките усилия за облекчаване на процедурите, насочени към засилване на конкурентоспособността на ЕС.
Новите правила за дължима грижа изискват от дружествата да смекчават отрицателното си въздействие върху хората и планетата. Държавите членки ще разполагат с една допълнителна година - до 26 юли 2027 г. - за да транспонират правилата в националното си законодателство. Удължаването с една година ще се прилага и за първата вълна от предприятия, които ще бъдат засегнати, а именно предприятията от ЕС с над 5000 служители и нетен оборот над 1,5 млрд. евро, както и предприятията извън ЕС с оборот над този праг в ЕС. Тези дружества ще трябва да прилагат правилата едва от 2028 г. нататък. Датата на прилагане ще бъде същата и за втората вълна от дружества: дружествата в ЕС с над 3000 служители и нетен оборот над 900 млн. евро, както и дружествата извън ЕС с оборот над този праг в ЕС.
Прилагането на директивата за отчитане във връзка с устойчивостта също ще бъде отложена с две години за втората и третата вълна от дружества, обхванати от законодателството. Големите дружества с повече от 250 служители ще бъдат задължени да докладват за своите социални и екологични мерки за първи път през 2028 г. за предходната финансова година, докато регистрираните малки и средни предприятия ще трябва да предоставят тази информация една година по-късно.
Контекст
На 26 февруари 2025 г. Европейската комисия представи пакета „Омнибус I“ за опростяване на правилата на ЕС. Наред с директивата за отлагане на прилагането на правилата за отчитане и дължимата грижа, одобрена днес от Парламента, пакетът включва и друга директива, с която се променят съдържанието и обхватът на изискванията за отчитане и дължимата грижа на устойчивостта, работата по която сега ще започне в Комисията по правни въпроси на Парламента.
Следващи стъпки
За да ускори приемането на мерките, във вторник Парламентът постигна съгласие да разгледа досието в рамките на своята неотложната процедура. За да влезе в сила, проектозаконът сега трябва да бъде официално одобрен от Съвета, който прие същия текст на 26 март 2025 г.
Българите са сред най-честите жертви на трафик на хора в ЕС, това сочи нов доклад, представен днес от Европейската комисия. Данните показват, че тенденцията се променя и вече от регистрираните жертви 46 на сто са били граждани на ЕС, а 54 на сто - на чужда държава. За 2019-2020 г. повечето жертви на трафик (55 на сто) са били граждани на ЕС.
Петте водещи групи по брой на жертвите на трафик с гражданство на ЕС са с румънско, френско, унгарско, българско и германско гражданство. Петте водещи групи по брой на жертвите на трафик с гражданство извън ЕС са с нигерийско, украинско, мароканско, колумбийско и китайско гражданство. От всички жертви 34 на сто са били граждани на държавата, където са били регистрирани (вътрешен трафик). Почти всички жертви в България, Румъния, Унгария, Словакия и Латвия са били граждани на тези държави, пише в доклада.
Принудителната просия се запазва в няколко държави от ЕС като форма на експлоатация. Сред жертвите са предимно непълнолетни български, румънски, словашки и унгарски граждани, включително от ромски етнически произход, сочат данните.
България, Гърция и Словакия са съобщили за подозрения за трафик с цел отнемане на органи, който включва взимане на клетки, тъкани и кръв. Тази форма на експлоатация представлява по-малко от един процент от регистрираните случаи в ЕС за 2021-2022 г., се уточнява в документа.
Сн. Радио Сливен Нет
• Втората Комисия фон дер Лайен е одобрена с 370 гласа „за", 282 гласа „против" и 36 гласа „въздържал се“
• Очаква се колегиумът на членовете на Комисията да встъпи в длъжност на 1 декември
• Членовете на ЕП ще следят ангажиментите на Комисията за следващите пет години
След дебат с Урсула фон дер Лайен относно нейния нов екип и програма, членовете на ЕП избраха колегиума на членовете на Комисията с поименно гласуване.
370 евродепутати гласуваха „за", 282 - „против" и 36 - „въздържал се". Подробна информация за начина на гласуване на всеки член на ЕП ще бъде публикувана скоро на специалната интернет страница на Парламента и в протокола от пленарното заседание.
За да бъде утвърден, колегиумът на членовете на Комисията се нуждаеше от мнозинство от подадените гласове (правило 129.7 от Правилника за дейността на ЕП).
Това ще бъде вторият мандат на Урсула фон дер Лайен като председател на Комисията, след като през юли 2019 г. членовете на ЕП избраха нейната първа Комисия.
Дебат с членовете на ЕП преди гласуването
Преди гласуването Урсула фон дер Лайен представи екипа и програмата си, като потвърди промените в ресорите, поискани от членовете на ЕП в хода на процеса на оценка. „Готови сме да започнем работа веднага“, каза тя и подчерта, че Комисията винаги ще се бори за свобода, суверенитет, сигурност и просперитет. Можете да прочетете речта ѝ на уебсайта на Комисията.
Г-жа фон дер Лайен обяви, че първата инициатива на Комисията ще бъде компас за конкурентоспособността, за да се преодолее изоставането в областта на иновациите на Европа спрямо САЩ и Китай, да се повиши сигурността и независимостта, и да се постигне декарбонизация. По отношение на Европейския зелен пакт тя заяви, че „ние трябва и ще запазим хода на изпълнение на неговите цели“. Тя се ангажира да представи споразумение за чиста промишленост, да започне стратегически диалог за бъдещето на европейската автомобилна индустрия, да продължи да работи за конкурентоспособна кръгова икономика и за създаването на европейски съюз за спестявания и инвестиции.
Относно продължаващите войни в Украйна, Близкия изток и някои части на Африка г-жа фон дер Лайен заяви, че „Европа трябва да играе по-силна роля във всички тези региони“, като подчерта, че това е „необходимо повече от всякога“. Укрепването на нашата сигурност е от решаващо значение, каза тя, като призова Европа да отделя повече средства за отбрана. „Сигурността на Европа винаги ще бъде приоритет на тази Комисия“, добави тя.
По време на последвалия дебат някои членове на ЕП подчертаха, че е необходимо новата Комисия бързо да започне да се справя с предизвикателствата, пред които е изправена Европа. Те призоваха Комисията да подобри европейската конкурентоспособност в светлината на засилващата се глобална конкуренция, да приложи Европейския зелен пакт, да осигури енергийна независимост и да изгради отбранителен съюз в отговор на продължаващата война в Украйна. Други сигнализираха за своето неодобрение на новия колегиум на членовете на Комисията.
Следващи стъпки
След официалното си назначаване от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство се очаква новата Европейска комисия да започне да изпълнява задълженията си на 1 декември 2024 г.
Контекст
Предложеният колегиум на членовете на Комисията беше оценен от евродепутатите по време на специални публични изслушвания проведени между 4 и 12 ноември. Кандидатите се явиха на изслушвания в комисиите на Европейския парламент, за да се оцени тяхната пригодност да изпълняват задълженията, свързани с възложените им ресори.
На 27 ноември Председателският съвет на Парламента обяви изслушванията за приключили и публикува писмата за оценка на всички кандидати за членове на Комисията.
Резултати от предишни гласувания за встъпване в длъжност на Европейската комисия:
11.2019 г. Урсула фон дер Лайен / 461 гласа "за", 157 гласа "против", 89 гласа "въздържал се" / места в ЕП: 751
10.2014 Жан-Клод Юнкер / 423 - 209 - 67 / места в ЕП: 751
02.2010 г. Жозе Мануел Барозу / 488 - 137 - 72 / места в ЕП: 736
11.2004 г. Жозе Мануел Барозу / 478 - 84 - 98 / места в ЕП: 732
09.1999 г. Романо Проди / 510 - 51 - 28 / места в ЕП: 626
01.1995 г. Жак Сантер / 417 - 104 - 59 / места в ЕП: 567.
• Бюджетът на ЕС за следващата година бе подписан от председателя на Европейския парламент Роберта Мецола
• Добавени са над 230 млн. евро за ключови програми, насочени към подобряване на живота на хората, повишаване на конкурентоспособността и справяне с настоящите предизвикателства
• Общият бюджет за 2025 г. възлиза на 199,4 млрд. евро в поети задължения, а плащанията са определени на 155,21 млрд. евро
• Бюджетът за 2025 г. ще бъде с 6% по-голям от тазгодишния, което означава увеличение с 10 млрд. евро.
Членовете на ЕП осигуриха по-ефективна подкрепа за справяне с предизвикателства като здравеопазването, хуманитарната помощ, управлението на границите и действията в областта на климата.
В споразумението с държавите членки, постигнато в събота, 16 ноември, Парламентът успя да отстои амбициозен бюджет на ЕС за следващата година, като се увери, че той отговаря на настоящите предизвикателства и подобрява живота на гражданите.
Първи годишен бюджет след преразглеждането на дългосрочната финансова рамка на ЕС
През февруари 2024 г., по време на преразглеждането на дългосрочния бюджет на ЕС, Парламентът осигури значителни увеличения за ключови приоритети, като например подкрепата за Украйна - допълнения, които членовете на ЕП успяха да запазят за бюджета за 2025 г. Те също така осигуриха финансирането на разходите за изплащане на Европейския инструмент за възстановяване (EURI), които са почти два пъти по-големи от първоначално предвидената сума за 2025 г., като същевременно защитиха финансирането на основни програми като „Еразъм+“ или научните изследвания.
Парламентът осигури допълнително финансиране за програмите на ЕС
Членовете на ЕП осигуриха допълнително финансиране за важни програми в годишния бюджет за 2025 г. Те успешно договориха допълнителни 230,7 млн. евро над първоначалното проектопредложение на Комисията, като се съсредоточиха върху ключови инициативи, включително научни изследвания, здравеопазване, образование, млади земеделци, координация на схемите за социална сигурност, реакция при природни бедствия, действия в областта на климата, хуманитарна помощ, военна мобилност и управление на границите. Освен това допълнително финансиране, в бюджета за 2025 г. ще бъдат включени значителни увеличения, произтичащи от предишни икономии, включително 422 млн. евро за „Еразъм+“ и 20 млн. евро за „Хоризонт Европа“.
Повече подробности за споразумението
Бюджетът за 2025 г. беше приет с 418 гласа „за“, 185 гласа „против“ и 67 гласа „въздържал се“. Съветът вече одобри споразумението на 25 ноември.
Цитати
Йохан ван Овертвелдт (ЕКР, Белгия), председател на комисията по бюджети, заяви:„Този бюджет е насочен към спешни предизвикателства, сред които агресивната война на Русия срещу Украйна, продължаващия миграционен натиск, ескалиращата криза в Близкия изток, въздействието на природните бедствия и най-вече конкурентоспособността на нашите икономики. Това ще гарантира, че ЕС може да реагира ефективно на тези належащи реалности."
Виктор Негреску (С&Д, Румъния), главен докладчик за бюджета на ЕС за 2025 г. (за раздел III - Комисия), заяви: „Бюджетът на ЕС за 2025 г., който възлиза на почти 200 млрд. евро, е с 6% по-голям от бюджета за 2024 г., което представлява увеличение с 10 млрд. евро, което ще позволи да се отговори на нуждите на европейците, като същевременно се изплати икономическото възстановяване на Европейския съюз след пандемията, без да се съкращават ключови програми. С одобряването на бюджета на ЕС за следващата година изпращаме силно послание към гражданите на ЕС, че въпреки трудния политически и икономически контекст ЕС е в състояние да се снабди с необходимите финансови средства, за да изпълнява политиките си и да отговаря на нуждите на хората.“
Никлас Хербст (ЕНП, Германия), докладчик по другите раздели, заяви: „Бюджетът на ЕС за 2025 г. е ориентирано към бъдещето постижение за оставащите години от многогодишната финансова рамка (МФР 2021-2027 г.). Успешно защитихме ключовите приоритети на Парламента, като повишихме киберсигурността и развихме използването на изкуствен интелект в институциите на ЕС. Това споразумение демонстрира нашата ангажираност и отговорност към нашите граждани.“
Контекст
С над 90 % от бюджета на ЕС се финансират дейности в държавите от ЕС и извън него, от които се възползват гражданите, регионите, земеделските стопани, изследователите, студентите, неправителствените организации и предприятията. За разлика от националните бюджети, бюджетът на ЕС е насочен предимно към инвестиции, за да генерира растеж и възможности в целия Европейски съюз. ЕС обслужва 27 държави с общо население от 450 милиона души. Като се има предвид този обхват, годишният бюджет на ЕС е сравнително малък - средно 160-180 млрд. евро годишно през 2021-27 г. Това е съпоставимо с националния бюджет на Дания, която обслужва 5,6 млн. души, и е с около 30% по-малко от бюджета на Полша, при население от 38 млн. души.
(Източник: Комисия)
Още статии ...
- Разследване за изчезнали деца мигранти спечели наградата за журналистика „Дафне Каруана Галиция“ за 2024 година
- Европейският съвет призова Европейската комисия спешно да предложи мерки за високите цени на електроенергията в Югоизточна Европа
- От 250 хиляди до 150 хиляди лева премии за нашите медалисти от Париж
- Роберта Мецола е преизбрана за председател на Европейския парламент
