Организацията на обединените нации бие тревога за явление, което може да засегне човечеството повече от пандемия. Представители на ООН посочват, че сушата е скрита глобална криза, която може да се превърне в „следващата пандемия“, ако страните не предприемат спешни действия по управление на водите и земите, според The Guardian.
Специалният представител на генералния секретар на ООН за намаляване на риска от бедствия, Мами Мизутори, направи наскоро изявление въз основа на неотдавнашен доклад, който засилва страховете на фермери и природозащитници.
„Сушата е на път да се превърне в следващата пандемия и няма ваксина, която да я излекува. По-голямата част от света ще живее във воден стрес през следващите няколко години. Търсенето на вода ще надвиши предлагането в определени периоди. Сушата е основен фактор за деградацията на земята и намаляването на добивите от основните култури. Хората живеят със суша от 5000 години, но това, което виждаме сега, е съвсем различно. Човешките дейности изострят сушата и засилват въздействието, заплашвайки да провалят напредъка в извеждането на хората от бедността “, казва служителката на ООН.
Съединените щати, Австралия и Южна Европа също са изправени пред суша през последните години. Разходите за сушата са огромни, над 6 милиарда долара годишно като пряко въздействие в САЩ и около 9 милиарда евро в ЕС, но сумите може да се увеличават.
Сушата край Дунав и ниското ниво на реката засегна много дейности в Европа
Роджър Пуларти, учен от Националната администрация за океани и атмосфера на САЩ и съавтор на доклада, заяви, че повтарящото се засушаване край Дунав в Европа през последните години е засегнало транспорта, туризма, индустрията и производството на електроенергия.
„Трябва да имаме модернизирана перспектива за сушата. Трябва да разгледаме как да управляваме ресурси като реки и големи речни басейни “, каза изследователят.
Докладът също така показва, че нарастването на населението може да изложи хората от определени региони на въздействието на пагубното въздействие от сушата. Докладът също така идентифицира променящите се модели на валежи, дължащи се на влошаването на климата, неефективното използване на водните ресурси и деградацията на земята от интензивното земеделие и лошите селскостопански практики като играещи важна роля фактори.
Трябва да се промени начинът, по който се добива водата
Основни проблеми, свързани със сушата, са също обезлесяването, прекомерното използване на торове и пестициди, увеличаващата се паша и прекомерното извличане на вода за селското стопанство.
Специалният представител на генералния секретар на ООН за намаляване на риска от бедствия Мами Мизутори призова правителствата да предприемат мерки за предотвратяване на сушата чрез реформиране и регулиране на начина, по който водата се добива, съхранява и използва и как се управлява земята.
Изследователят спомена, че системите за ранно предупреждение могат да бъдат от голяма помощ за хората в опасност и че сега са налични усъвършенствани техники за прогнозиране на времето.
Дeнят нa Пoбeдaтa e прaзник пo cлучaй пoбeдaтa нa CCCР нaд Нaциcткa Гeрмaния във Вeликaтa Oтeчecтвeнa вoйнa. Уcтaнoвeн e c укaз нa прeзидиумa нa Върхoвния Cъвeт нa CCCР oт 8 мaй 1945 и ce прaзнувa вcякa гoдинa нa 9 мaй и дo днec.
Червеният площад ще се изпълни с 12 000 военни от сухопътните войски, както и колони военна техника за 9 май – Денят на победата.
В Парада на победата ще участват повече от 190 единици военна техника, включително легендарните танкове Т-34 и новият Т-14 Армата, бойни машини на пехотата "Курганец" и артилерийските комплекси "Коалиция-СВ".
На репетицията през площада премина и оперативно-тактическия ракетен комплекс Искендер-М, зенитните „Бук” и системите С-400, информира Нова тв. В парада на авиацията ще се включат и 76 летателни апарата.
Световното производство на говеждо месо ще намалее до около 61,2 милиона тона, главно поради намаленията в обема в Китай и САЩ, отбелязва Agrozona.bg.
Китай е ревизиран с 3% (6,7 милиона тона по-малко от миналата година). Световният износ на говеждо месо през 2021 г. ще остане непроменен и ще достигне 10,8 милиона тона. Търсенето от Азия остава силно и прогнозата за предлагането за повечето големи износители не се е променила, се казва в доклада.
Световното производство на пилешко месо за 2021 г. е ревизирано с 1%, до 101,8 милиона тона, поради резкия спад в ЕС и Китай. ЕС се бори с разпространението на високопатогенния инфлуенца по птиците в няколко държави-членки, по-ниското вътрешно търсене и по-високите цени на зърното. Търсенето в Китай на пилешко месо продължава да расте, но с по-бавни темпове, тъй като стадото свине се възстановява, а заедно с него и производството на свинско месо. В резултат износът от ЕС, Тайланд и Бразилия ще намалее, докато този на САЩ ще се увеличи.
Смесена картина в производството на месо се очаква през 2021 г. по целия свят, се казва в последната прогноза на USDA. Според доклада, производството на свинско месо ще се увеличи с 2% тази година, за да достигне 103,8 милиона тона. Основната причина е възстановяването на китайският свиневъден сектор от АЧС. Високите цени продължават да стимулират производителите да увеличават броя животни, което води до преразглеждане на китайската прогноза за производството с 5%.
Разпространението на АЧС продължава и през 2021 г.
Въпреки този преглед обаче се очаква китайското производство да остане под нивата преди АЧС, тъй като увеличаващите се разходи и управлението на животните създават проблеми. Нарастването на производството в Китай компенсира рязкото намаляване на производството във Филипините, където АЧС продължава да се разпространява в ключови региони. Световният износ на свинско месо за 2021 г. се ревизира с почти 3%, до 11,1 милиона тона. Вносът от Китай ще бъде по-нисък, но се очаква да остане повишен в сравнение с данните от преди АЧС. За американските производители на свинско месо едно разочарование ще бъде мексиканският пазар, където слабата валута и икономиката водят до по-ниски очаквания.
1 май е Ден на труда и на международната работническа солидарност. На тази дата в много държави по света се припомнят постиженията на организираното работническо движение. Отбелязва се от 1890 г. с резолюция, приета на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, Франция (14-21 юли 1889). Тази дата се свързва с годишнина от началото (1886) на голяма стачна вълна в САЩ с искане за осемчасов работен ден, в която се включват над 300 000 работници от цялата страна.
В България първият опит за честването на деня е през 1890 г. по инициатива на Типографското дружество. Първите масови манифестации са през 1893 г. в София, Пловдив и Видин.
За първи път Денят на труда и на международната работническа солидарност е обявен за официален празник през 1939 г., а от 1945 г. се чества всяка година. С Кодекса на труда на България, приет от 8-ото Народно събрание на 21 март 1986 г., 1 май е обявен за официален празник в България, като се е отбелязвал на 1 и 2 май.
Правото на труд е основно човешко право, признато от ООН с Всеобщата декларация за правата на човека. На този ден си припомняме и правата за равно възнаграждение за равен труд, справедливо възнаграждение, съответстващо на човешкото достойнство, на здравословни и безопасни условия на труд, на почивка и периодичен платен отпуск, както и на синдикална защита.
ЕС и САЩ трябва да са начело на общите усилия. Европа е готова за нов старт с най – стария си и най – доверен партньор, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен:
https://multimedia.europarl.europa.eu/bg/bulgarian_EPNB210122_BG-A_a
