Дeнят нa Пoбeдaтa e прaзник пo cлучaй пoбeдaтa нa CCCР нaд Нaциcткa Гeрмaния във Вeликaтa Oтeчecтвeнa вoйнa. Уcтaнoвeн e c укaз нa прeзидиумa нa Върхoвния Cъвeт нa CCCР oт 8 мaй 1945 и ce прaзнувa вcякa гoдинa нa 9 мaй и дo днec.
Червеният площад ще се изпълни с 12 000 военни от сухопътните войски, както и колони военна техника за 9 май – Денят на победата.
В Парада на победата ще участват повече от 190 единици военна техника, включително легендарните танкове Т-34 и новият Т-14 Армата, бойни машини на пехотата "Курганец" и артилерийските комплекси "Коалиция-СВ".
На репетицията през площада премина и оперативно-тактическия ракетен комплекс Искендер-М, зенитните „Бук” и системите С-400, информира Нова тв. В парада на авиацията ще се включат и 76 летателни апарата.
1 май е Ден на труда и на международната работническа солидарност. На тази дата в много държави по света се припомнят постиженията на организираното работническо движение. Отбелязва се от 1890 г. с резолюция, приета на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, Франция (14-21 юли 1889). Тази дата се свързва с годишнина от началото (1886) на голяма стачна вълна в САЩ с искане за осемчасов работен ден, в която се включват над 300 000 работници от цялата страна.
В България първият опит за честването на деня е през 1890 г. по инициатива на Типографското дружество. Първите масови манифестации са през 1893 г. в София, Пловдив и Видин.
За първи път Денят на труда и на международната работническа солидарност е обявен за официален празник през 1939 г., а от 1945 г. се чества всяка година. С Кодекса на труда на България, приет от 8-ото Народно събрание на 21 март 1986 г., 1 май е обявен за официален празник в България, като се е отбелязвал на 1 и 2 май.
Правото на труд е основно човешко право, признато от ООН с Всеобщата декларация за правата на човека. На този ден си припомняме и правата за равно възнаграждение за равен труд, справедливо възнаграждение, съответстващо на човешкото достойнство, на здравословни и безопасни условия на труд, на почивка и периодичен платен отпуск, както и на синдикална защита.
ЕС и САЩ трябва да са начело на общите усилия. Европа е готова за нов старт с най – стария си и най – доверен партньор, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен:
https://multimedia.europarl.europa.eu/bg/bulgarian_EPNB210122_BG-A_a
Световното производство на говеждо месо ще намалее до около 61,2 милиона тона, главно поради намаленията в обема в Китай и САЩ, отбелязва Agrozona.bg.
Китай е ревизиран с 3% (6,7 милиона тона по-малко от миналата година). Световният износ на говеждо месо през 2021 г. ще остане непроменен и ще достигне 10,8 милиона тона. Търсенето от Азия остава силно и прогнозата за предлагането за повечето големи износители не се е променила, се казва в доклада.
Световното производство на пилешко месо за 2021 г. е ревизирано с 1%, до 101,8 милиона тона, поради резкия спад в ЕС и Китай. ЕС се бори с разпространението на високопатогенния инфлуенца по птиците в няколко държави-членки, по-ниското вътрешно търсене и по-високите цени на зърното. Търсенето в Китай на пилешко месо продължава да расте, но с по-бавни темпове, тъй като стадото свине се възстановява, а заедно с него и производството на свинско месо. В резултат износът от ЕС, Тайланд и Бразилия ще намалее, докато този на САЩ ще се увеличи.
Смесена картина в производството на месо се очаква през 2021 г. по целия свят, се казва в последната прогноза на USDA. Според доклада, производството на свинско месо ще се увеличи с 2% тази година, за да достигне 103,8 милиона тона. Основната причина е възстановяването на китайският свиневъден сектор от АЧС. Високите цени продължават да стимулират производителите да увеличават броя животни, което води до преразглеждане на китайската прогноза за производството с 5%.
Разпространението на АЧС продължава и през 2021 г.
Въпреки този преглед обаче се очаква китайското производство да остане под нивата преди АЧС, тъй като увеличаващите се разходи и управлението на животните създават проблеми. Нарастването на производството в Китай компенсира рязкото намаляване на производството във Филипините, където АЧС продължава да се разпространява в ключови региони. Световният износ на свинско месо за 2021 г. се ревизира с почти 3%, до 11,1 милиона тона. Вносът от Китай ще бъде по-нисък, но се очаква да остане повишен в сравнение с данните от преди АЧС. За американските производители на свинско месо едно разочарование ще бъде мексиканският пазар, където слабата валута и икономиката водят до по-ниски очаквания.
Евродепутатите приветстват встъпването в длъжност на Джо Байдън като възможност за Европа за укрепване на връзките между ЕС и САЩ и справяне с общите предизвикателства и заплахи за демократичната система.
В сряда сутринта евродепутатите обсъдиха встъпването в длъжност на Джо Байдън като нов президент на САЩ и политическата ситуация в страната, с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел откри дебата, като заяви: „Днес е възможност за обновяване на нашите трансатлантически отношения, които пострадаха значително през последните четири години. През това време светът стана по-сложен, по-нестабилен и по-непредсказуем. Повече от всякога това означава, че ние, европейците, трябва твърдо да поемем съдбата си в свои ръце, за да защитим нашите интереси и да насърчим нашите ценности. Заедно със САЩ трябва да бъдем фундаментът на основания на правила международен ред, като работим за мира, сигурността, просперитета, свободата, правата на човека и равенството между половете.“
Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен продължи: „Сега Европа има приятел в Белия дом и е готова за нов старт с най-стария си и най-надежден партньор. Трябва да настояваме за глобални промени въз основа на общи ценности“, демокрацията, изменението на климата, справянето с пандемията и цифровизацията. Като се позова на обсадата на Капитолия, организирана онлайн, както и на словото на омразата и дезинформацията, разпространявани чрез социалните медии, Фон дер Лайен призова за сътрудничество със САЩ за регулиране на технологичните гиганти. „Абсолютната политическа сила на интернет гигантите трябва да бъде ограничена“, тъй като тяхното поведение трябва да бъде продиктувано от закони, а не от „произволни решения, взети от главен изпълнителен директор в Силиконовата долина“, заяви тя.
Регулиране на технологичните гиганти, борба с популизма, справяне с общите предизвикателства
Манфред Вебер (ЕНП, Германия) подчерта, че „днес е ден на надежда. Четири години на разделение на обществото вече са зад нас“. Той добави, че не сме в състояние да даваме уроци на САЩ, тъй като Европа има същите проблеми. „Социалните медии подсилват екстремистките позиции. Големите технологични компании се нуждаят от ясни правила — те трябва да служат на обществото“. Важно е също така да се обърне сериозно внимание на опасенията на избирателите на Тръмп, заяви Вебер. „Защитата на границите не е екстремизъм. Нека да защитим нашите общи ценности и институции заедно“, заключи той.
„Пренебрегването на проблема на неравенството бе в основата на някои от най-дълбоките промени от последните няколко години, като Брекзит и тръмпизма, заяви Ираче Гарсия Перес (С&Д, Испания), като отбеляза, че всички демокрации, дори и най-силните, са уязвими. Ужасяващите сцени от нападението срещу Капитолия доказват, че „трябва да се борим срещу дезинформацията“. В заключение тя заяви, че друго общо предизвикателство между ЕС и САЩ е възстановяването на многостранната система и гарантирането на спазването на правилата и уважението към демократичните институции.
„Нападението над Капитолия има разпознаваеми корени“, заяви Дачиан Чолош (Renew, Румъния). „Популизмът, преследването на индивидуални интереси по време на заемането на публична длъжност, поляризацията и големите лъжи бяха формирани и разпространявани от най-висшата служба в страната. Никоя демокрация в света не е защитена от тези опасности“, каза той. Днешният ден представлява „възможност, която не можем да пропуснем. Трябва да затегнем ръкавите си и да променим нашето партньорство (...) и да намерим обща визия за това как да се справим с общите предизвикателства“, като например намаляване на напрежението в търговията, борбата с изменението на климата и подхода към цифровите гиганти, добави той.
Жером Ривиер (ИД, Франция) заяви, че нападението срещу храма на демокрацията в САЩ е непростимо. Той осъди факта, че почти всички социални медии са блокирали демократично избран президент, който все още е на длъжност, нарушавайки основния демократичен принцип на свободата на изразяване. Той заяви, че поражението на Доналд Тръмп не променя политическата програма на САЩ, „която е да доминира хората по света“.
Ска Келер (Зелените/ЕСА) призова за защита на основните свободи и върховенство на закона. Събитията на Капитолия бяха пряк резултат от насърчаването от страна на Тръмп и „четири години ежедневни лъжи и презрение към фактите“. Защитена ли е Европа от популизъм и демагози, от дезинформация и атаки срещу върховенството на закона, попита тя, посочвайки кампанията за Брекзит, „изпълнена с явни лъжи и фалшиви обещания“, „невероятното пренебрежение на полското правителство към правата на жените върху собствените им тела“, и „системното разрушаване на Виктор Орбан на върховенството на закона в Унгария ”.
Дерк Ян Епинк (ЕКР, Нидерландия) предупреди срещу заглушаването на публичния дебат от технологичните гиганти или политици, признавайки, че „големите технологични компании злоупотребяват с доминиращата си позиция. Силата им трябва да бъде разбита”. Но докато демократите могат да бъдат „травматизирани след четири години Тръмп, [...] новите действащи лица трябва да се въздържат от криминализиране на несъгласието. Задаването на неудобни въпроси е в сърцевината на демокрацията“, добави той.
Мартин Ширдеван (Левица, Германия) заяви, че четири години управление на Тръмп са подкопали доверието в демокрацията, което трябва да бъде възстановено и укрепено. Новият президент на САЩ също трябва да даде знак за нов старт в трансатлантическите отношения, добави той, подчертавайки, че за неговата група исканията са ясни: връщане към мултилатерализма, общата политика, която е ангажирана с климатичните действия и съвместна работа за мирен световен ред.
