В края на тази година цените на зърното отново се повишиха рязко и преди Коледа прескочиха границата от 290 евро за тон. Само за 10 дни това е увеличение от 17 евро на тон и границата от 300 евро отново е наблизо.
Цените на пшеницата обаче могат да получат нов тласък, тъй като от Украйна идват съобщения, че износът на зърно може да бъде ограничен през следващите месеци – подобно на тези в Русия , съобщи агенция Ройтерс, цитирана от agrarheute. Въпреки това, все още има несигурност относно потенциалните ефекти на варианта Omicron върху пазарите, отбелязва и Агрозона.бг.
Високите пазарни стойности на пшеницата в световен мащаб напоследък предизвикаха покачване на цените в търговските центрове на Черно море. Руската пшеница със съдържание на протеини от 12,5% последно е била търгувана на цена от 297 до 330 долара за тон при FOB сделки, съобщиха руски анализатори. Руската експортна такса наскоро се повиши до 94,90 долара за тон.
Новогодишните празници в Русия започват на 31 декември и продължават до 9 януари. Рисковете за реколтата през следващата година поради много студеното време в централните райони на Русия и Поволжието се считат за ниски поради добрата снежна покривка, съобщева пред Ройтерс представител на руската аналитическа фирма Sovecon.
Китай засилва продоволствената сигурност
Китай обяви преди началото на годината, че ще запази стабилни зърнените си площи и ще разшири производството на соя и други маслодайни култури през новата година, съобщиха държавни медии в кулоарите на срещата на китайското ръководство за селското стопанство. Основната цел е да се осигури снабдяването със зърно и ефективно снабдяване на населението с месо, риба и зеленчуци през 2022 г., съобщи агенция Синхуа.
Изричният акцент върху приоритетите на селскостопанската политика на страната идва на фона на продължаващите опасения за продоволствената сигурност в най-гъсто населената страна в света, тъй като пандемията COVID-19 продължава да нарушава веригите за доставка на храни и логистиката по света.
Въпреки това се вижда, че силното китайско търсене продължава да стимулира пристанищните дейности. Търговци съобщиха, че Пекин е изкупувал големи количества френска и украинска фуражна пшеница от началото на месеца. Като допълнителен подкрепящ фактор на пазара на пшеница, руското министерство на земеделието определи експортната квота на 8 милиона тона за втората половина на сезона.
Сериозен недостиг на вода в зърнопроизводителните райони
Загрижеността за новата реколта от пшеница нараства и в САЩ. Най-важните държави, произвеждащи зимна пшеница, страдат от сериозен недостиг на вода от няколко седмици и прогнозата за времето не е много успокояваща.
Доброто китайско търсене и значителният интерес към ЕС също повишават цените на ечемика отново. Наскоро Китай отново закупи по-големи количества от френски произход. Относително ограниченият внос на украинска царевица в Европа (поради търсенето от Китай) продължава да поддържа висок интереса на производителите на фураж от Общността към ечемика. ФАО, храни, Agrozona.bg
Пшеницата за март 2022 г. се търгуваше на европейския фючърсен пазар преди Коледа при 290,25 евро за тон, това е с 14 евро повече от седмица по-рано. Следващата дата от май 2022 г. беше котирана на 24 декември на 286,50 евро за тон, с 15 евро повече от седмица по-рано.
На пазара на едро в експортното пристанище Хамбург хлебната пшеница беше котирана на 23 декември на 299 евро за тон. Това е с 14 евро повече от предходната седмица и с 9 евро повече, отколкото на фючърсния пазар. За доставки през март в Хамбург бяха предложени 303 евро за тон.
Цените на фуражния ечемик в Хамбург на 23 декември бяха 263 евро за тон, което е с 12 евро повече от седмица по-рано. На най-важния френски пазар на едро и експортно пристанище Руан хлебната пшеница се котира в понеделник (23.12) на 283 евро за тон – увеличение от 11 евро в сравнение с предходната седмица.
Скокът при пшеницата и млечните продукти предизвикват четвърто поредно месечно увеличение
Барометърът на цените на хранителните стоки на международните пазари се повиши за четвърти пореден месец през ноември, воден от силното търсене на пшеница и млечни продукти, съобщи Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Индексът на цените на храните на ФАО е средно 134,4 пункта за месеца, което е с 1,2 процента повече, отколкото през октомври. Индексът, който проследява месечните промени в международните цени на обичайно търгуваните хранителни стоки, е с 27,3% по-висок от нивото си през ноември 2020 г.
Цените на млечните продукти на ФАО доведоха до общото покачване през ноември, нараствайки с 3,4 процента спрямо предходния месец. Силното глобално търсене се запази при масло и мляко на прах, тъй като купувачите се стремяха да осигурят спот доставки в очакване свиване на пазарите.
Индексът на цените на зърнените култури на ФАО се е увеличил с 3,1% през ноември спрямо предходния месец и е с 23,2% по-висок от нивото си отпреди година. Експортните цени на царевицата се повишиха леко, а международните цени на ориза останаха като цяло стабилни, докато пазарните стойности при пшеницата достигнаха най-високото си ниво от май 2011 г. Увеличението отразява силното търсене на фона на ограничените доставки, особено на пшеница с по-високо качество, освен това цените бяха подкрепени и от опасения за преждевременни дъждове в Австралия и несигурността относно потенциалните промени в мерките за износ в Руската федерация.
Индексът на цените на захарта на ФАО е с 1,4 процента по-висок през ноември, отколкото през октомври и с близо 40 процента над нивото си през ноември 2020 г. Увеличението се дължи главно на по-високите цени на етанола, въпреки че големите доставки от Индия и положителната перспектива за износ на захар от Тайланд смекчаха възходящият натиск върху котировките.
При растителното масло обаче има понижение на индекса на цените с 0,3 процента спрямо рекордно високото ниво, достигнато през октомври, което отразява по-ниските стойности за соевото и рапичното масло, както и по-ниските цени на суровия петрол. Международните цени на палмово масло останаха стабилни.
Индексът на цените на месото на FAO се понижи с 0,9 процента, което е четвъртият пореден месечен спад. Намалените покупки на свинско месо от Китай доведе до по-ниски международни котировки, докато цените на овцете също паднаха рязко поради увеличените доставки за износ от Австралия. Цените на говеждото и птичето месо бяха до голяма степен стабилни.
Рекордно производство на зърнени храни
Новата справка за предлагането и търсенето на зърнени култури на FAO, прогнозира световно производство на зърнени култури в размер на 2 791 милиона тона през 2021 г., което е нов рекорд и 0,7 % по-високо от предходната година. В сравнение с 2020 г. се очаква производството на едро зърно и ориз в световен мащаб да нарасне съответно с 1,4% и 0,9%, докато това при пшеницата да спадне с 1%.
Предвижда се световното използване на зърнени култури през 2021/22 г. да нарасне с 1,7% до 2 810 милиона тона, докато световните запаси от зърнени култури до края на сезоните през 2022 г. се очаква да намалеят с 0,9 процента от нивата на отваряне. Съотношението между запасите и употребата от 28,6 процента „все пак ще показва добра ситуация на доставките като цяло“, според ФАО.
Прогнозира се глобалната търговия със зърнени култури през 2021/22 г. да нарасне с 0,7% до 480 милиона тона, като очакваното увеличение на световната търговия с пшеница с 2,2 процента ще компенсира вероятното свиване на търговията с едри зърна.
Производството на култури ще спадне в страни с ниски доходи на хранителен дефицит
Конфликтите и сушата изострят условията на продоволствена несигурност в няколко части на света, особено в Източна и Западна Африка, според последния доклад за перспективите на реколтата и състоянието на храните, също публикуван. ФАО оценява, че в световен мащаб 44 държави, включително 33 в Африка, девет в Азия и две в Латинска Америка и Карибите, се нуждаят от външна помощ за храна.
Източник: Агрозона
И става все по-оскъдно. Алармени камбани бият по целия свят
Тази година глобалното предлагане на зърно е малко. И става все по-малко и по-малко. Русия вече ревизира доклада си за реколтата надолу. Все повече страни регулират износа на зърно, а транспортната логистика е или масово нарушена, или напълно прекъсната. Важните продукти като пестициди или чипове за селскостопански машини и трактори – често не могат да бъдат доставени, защото (не) идват от Китай. Освен това транспортните разходи са изключително високи, така че транспортът на зърно и други храни също е неикономичен. Липсват и шофьори на камиони за селскостопански транспорт. За фермерите разходите експлодират и отново изяждат високите приходи за зърно и храна. Освен това поради коронната криза почти навсякъде има недостиг на работници – включително в селскостопанския сектор. Глобалните цени на храните са на най-високото си ниво от 10 години, съобщава ФАО, и продължават да се покачват. Глобалната инфлация е най-висока от 40 години.
Но това не е всичко. Тежката енергийна криза не само оскъпява производството във всички важни икономически сектори. Това също прави производството на азотни торове неикономично. Заводите за торове съкращават производството или напълно го спират, съобщава agrarheute.com. И това има последствия за следващата реколта – без тор добивите от всички важни видове зърно ще бъдат значително по-ниски. Същите проблеми има и при все по-оскъдната защита на културите. Все повече анализатори се опасяват, че резултатът може да е глобалният недостиг на храна и глад. И понеже една беда не идва сама – Русия и Украйна в момента отчитат значително по-малки площи засети със зимни зърнени култури поради продължителната суша.
Купувайте пшеница, ще има недостиг
Миналата седмица цените на зърното се покачиха до нови исторически рекорди. В цената на пшеницата се търгуваше на моменти много близо до марки от 300 евро. Въпреки изключително високите цени, международното търсене не показва признаци на забавяне. Напротив – Египет закупи 540 000 черноморска пшеница, която трябва да бъде доставена през декември. Договорената цена също продължава да нараства до 364,26 USD за тон. Саудитска Арабия също закупи 1,27 милиона тона пшеница на международния пазар миналата седмица. Цената беше договорена на 377,54 USD за тон с доставки от февруари до март.
На европейския единен пазар търговията и транспортът са силно ограничени от големи логистични проблеми с товарните превози на камиони, съобщават все повече дилъри и анализатори. Много високите цени все още възпират някои от мелничарите и производителите на фуражи, съобщава търговец. Но няма да стане по-добре и който не купи сега, вероятно ще трябва да плати повече по-късно. Във Франция сеитбата на зимните зърнени култури протича при относително добри условия. FranceAgriMer съобщи, че до 25 октомври 61% от сеитбата е била завършена, в сравнение с 63% през предходната година.
В Черноморския регион обаче постоянната липса на валежи е нарастваща загриженост за фермерите и международните анализатори. Засегнати са както Русия, така и Украйна. И двете страни досега са обработили значително по-малко земя със зимна пшеница от планираното. Това означава, че следващата реколта ще се свие.
Цените на зърното достигнаха нови върхове миналата седмица
Декемврийската пшеница се търгува на европейския фючърсен пазар миналия петък при 288 евро за тон – това е с около 3 евро повече от предходната седмица, но малко по-малко от предишния ценови рекорд от 293 евро във вторник. Следващата мартенска дата през 2022 г. беше котирана на 283 евро – това е увеличение от 4 евро. За реколтата от пшеница през 2022 г. в момента на фючърсния пазар се котират цени от 250 евро. Това е надценка от 4 евро спрямо предходната седмица.
На пазара на едро и пристанището за износ в Хамбург хлебната пшеница се е търгувала по 295 евро за тон в петък, това е с 11 евро повече от предходната седмица и със 7 евро повече, отколкото на фючърсния пазар. В Хамбург се предлагат 299 евро за тон за доставка до декември.
На най-важния френски пазар на едро и експортно пристанище – Руан, хлебната пшеница беше котирана в петък на 282 евро за тон – увеличение на цената с 5 евро в сравнение с предходната седмица, но с 3 евро под най-високата цена от предходния ден. Цените на FOB за износ за трети страни в Руан бяха 335 евро за тон.
Очаква се през тази седмица цените на пшеницата първоначално да продължат да се покачват на европейския фючърсен пазар.
Тази година той е под наслов „Да премахнем неравенството. Да спрем СПИН“.
Четиридесет години след съобщаването на първите случаи, ХИВ все още заплашва света. По данни на СЗО близо 38 млн. души в света живеят с ХИВ/СПИН, като броят на новоинфектираните лица през 2020г. е 1,5 млн., а смъртните случаи са 680 000. В световен мащаб през 2020г. близо 73% от инфектираните получават антиретровирусна терапия.
От 1986 г. до 19.11.2021 г. в България са регистрирани общо 3 702 лица с ХИВ инфекция.
България остава страна с по-ниско разпространение на ХИВ. Честотата на новорегистрираните случаи с ХИВ инфекция на 100 хил. души население е 2,9 през 2020г., за сравнение - средният показател за страните от Европейския съюз е 3,3. Общо 1 936 лица с ХИВ се проследяват в секторите за лечение на пациенти с ХИВ/СПИН, а 1 910 (99%) от тях получават антиретровирусна терапия.
По предварителни данни в страната над 182 811 лица са изследвани за ХИВ през първите десет месеца на 2021 година. Открити са нови 219 ХИВ – позитивни лица. Запазва се тенденцията от последните години броят на новорегистрираните мъже да е по-голям от този на жените. Близо 93% от новите случаи с ХИВ–инфекция са се инфектирали по сексуален път (45% са мъже, които са имали сексуални контакти с други мъже и 48% са лица с хетеросексуални контакти). От всички новорегистрирани 5.5% са инфектирани при инжекционна употреба на наркотици.
Разделението, неравенството и незачитането на човешките права позволиха на ХИВ да се превърне и да остане глобална здравна криза.
Пандемията от COVID-19 изостря неравенствата и трудностите при предоставянето на здравни услуги, което е предизвикателство за много хора, живеещи с ХИВ. Затова Световната здравна организация призовава световните лидери и гражданите да се обединят, да се изправят срещу неравенствата и да достигнат до хората, които в момента не получават основни услуги за ХИВ.
През 2021 г. Министерският съвет прие Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и СПИ за периода 2021-2025г., която продължава дейностите по превенция, диагностика и лечение на ХИВ и сексуално предавани инфекции, чрез които ще се осигури устойчивост в борбата с ХИВ и сексуално предавани инфекции в страната.
Министерство на здравеопазването осигурява безплатна антиретровирусна терапия на всички нуждаещи се лица, независимо от здравноосигурителния им статус. Прилагането на антиретровирусната терапия удължава живота на пациентите и подобрява качеството им на живот.
Всеки работен ден, в лабораторията за вирусологични изследвания при РЗИ-Сливен, всеки гражданин може да извърши анонимно и безплатно, консултиране и изследване за ХИВ и сексуално предавани инфекции, информират от инспекцията..
През октомври цените на растителното олио са били с най-висока стойност за всички времена
Индексът на световните цени на храните се покачи до нов връх, достигайки най-високото си ниво от юли 2011 г., съобщават от Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (FAO). Тази тенденция се запазва за трети пореден месец, допълват от организацията.
Индексът на цените на зърнените култури на FAO през октомври нарасна с 3,2% спрямо предходния месец, като световните цени на пшеницата се повишиха с 5% на фона на затягането на глобалните наличности поради намалените реколти в големите износители, включително Канада, Руската федерация и Съединените американски щати. Международните цени на всички други основни зърнени култури също поскъпват.
Индексът на цените на растителното масло на ФАО се повиши с 9,6% през октомври, достигайки най-висока стойност за всички времена. Увеличението се дължи на по-твърдите котировки на цените за палмово, соево, слънчогледово и рапично масло. Цените на палмовото масло се повишиха за четвърти пореден месец през октомври, до голяма степен подкрепени от продължаващите опасения относно намаленото производство в Малайзия поради продължаващия недостиг на работна ръка.
Индексът на цените на млечните продукти на ФАО се повиши с 2,6 пункта спрямо септември, повлиян от като цяло по-силното глобално търсене на внос на масло, обезмаслено мляко на прах и пълномаслено мляко на прах на фона на усилията на купувачите да осигурят доставки за изграждане на запаси. За разлика от тях цените на сиренето останаха до голяма степен стабилни, тъй като доставките от основните страни производителки бяха достатъчни, за да задоволят търсенето на внос в световен мащаб.
Индексът на цените на месото на FAO се понижи с 0,7% от преразгледаната си стойност през септември, отбелязвайки третия месечен спад. Международните котировки за свинско и говеждо месо паднаха на фона на намалените покупки от Китай на първия и рязък спад в котировките за доставки от Бразилия на втория. За разлика от тях, цените на птиче и овче месо се повишиха, стимулирани от високото глобално търсене и ниските перспективи за разширяване на производството.
Индексът на цените на захарта на ФАО се понижи с 1,8% спрямо септември, регистрирайки първия спад след шест последователни месечни увеличения. Спадът е резултат главно от ограниченото търсене на внос в световен мащаб и перспективите за големи доставки за износ от Индия и Тайланд, както и от отслабването на бразилския реал спрямо щатския долар.
