Тази година той е под наслов „Да премахнем неравенството. Да спрем СПИН“.
Четиридесет години след съобщаването на първите случаи, ХИВ все още заплашва света. По данни на СЗО близо 38 млн. души в света живеят с ХИВ/СПИН, като броят на новоинфектираните лица през 2020г. е 1,5 млн., а смъртните случаи са 680 000. В световен мащаб през 2020г. близо 73% от инфектираните получават антиретровирусна терапия.
От 1986 г. до 19.11.2021 г. в България са регистрирани общо 3 702 лица с ХИВ инфекция.
България остава страна с по-ниско разпространение на ХИВ. Честотата на новорегистрираните случаи с ХИВ инфекция на 100 хил. души население е 2,9 през 2020г., за сравнение - средният показател за страните от Европейския съюз е 3,3. Общо 1 936 лица с ХИВ се проследяват в секторите за лечение на пациенти с ХИВ/СПИН, а 1 910 (99%) от тях получават антиретровирусна терапия.
По предварителни данни в страната над 182 811 лица са изследвани за ХИВ през първите десет месеца на 2021 година. Открити са нови 219 ХИВ – позитивни лица. Запазва се тенденцията от последните години броят на новорегистрираните мъже да е по-голям от този на жените. Близо 93% от новите случаи с ХИВ–инфекция са се инфектирали по сексуален път (45% са мъже, които са имали сексуални контакти с други мъже и 48% са лица с хетеросексуални контакти). От всички новорегистрирани 5.5% са инфектирани при инжекционна употреба на наркотици.
Разделението, неравенството и незачитането на човешките права позволиха на ХИВ да се превърне и да остане глобална здравна криза.
Пандемията от COVID-19 изостря неравенствата и трудностите при предоставянето на здравни услуги, което е предизвикателство за много хора, живеещи с ХИВ. Затова Световната здравна организация призовава световните лидери и гражданите да се обединят, да се изправят срещу неравенствата и да достигнат до хората, които в момента не получават основни услуги за ХИВ.
През 2021 г. Министерският съвет прие Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и СПИ за периода 2021-2025г., която продължава дейностите по превенция, диагностика и лечение на ХИВ и сексуално предавани инфекции, чрез които ще се осигури устойчивост в борбата с ХИВ и сексуално предавани инфекции в страната.
Министерство на здравеопазването осигурява безплатна антиретровирусна терапия на всички нуждаещи се лица, независимо от здравноосигурителния им статус. Прилагането на антиретровирусната терапия удължава живота на пациентите и подобрява качеството им на живот.
Всеки работен ден, в лабораторията за вирусологични изследвания при РЗИ-Сливен, всеки гражданин може да извърши анонимно и безплатно, консултиране и изследване за ХИВ и сексуално предавани инфекции, информират от инспекцията..
И става все по-оскъдно. Алармени камбани бият по целия свят
Тази година глобалното предлагане на зърно е малко. И става все по-малко и по-малко. Русия вече ревизира доклада си за реколтата надолу. Все повече страни регулират износа на зърно, а транспортната логистика е или масово нарушена, или напълно прекъсната. Важните продукти като пестициди или чипове за селскостопански машини и трактори – често не могат да бъдат доставени, защото (не) идват от Китай. Освен това транспортните разходи са изключително високи, така че транспортът на зърно и други храни също е неикономичен. Липсват и шофьори на камиони за селскостопански транспорт. За фермерите разходите експлодират и отново изяждат високите приходи за зърно и храна. Освен това поради коронната криза почти навсякъде има недостиг на работници – включително в селскостопанския сектор. Глобалните цени на храните са на най-високото си ниво от 10 години, съобщава ФАО, и продължават да се покачват. Глобалната инфлация е най-висока от 40 години.
Но това не е всичко. Тежката енергийна криза не само оскъпява производството във всички важни икономически сектори. Това също прави производството на азотни торове неикономично. Заводите за торове съкращават производството или напълно го спират, съобщава agrarheute.com. И това има последствия за следващата реколта – без тор добивите от всички важни видове зърно ще бъдат значително по-ниски. Същите проблеми има и при все по-оскъдната защита на културите. Все повече анализатори се опасяват, че резултатът може да е глобалният недостиг на храна и глад. И понеже една беда не идва сама – Русия и Украйна в момента отчитат значително по-малки площи засети със зимни зърнени култури поради продължителната суша.
Купувайте пшеница, ще има недостиг
Миналата седмица цените на зърното се покачиха до нови исторически рекорди. В цената на пшеницата се търгуваше на моменти много близо до марки от 300 евро. Въпреки изключително високите цени, международното търсене не показва признаци на забавяне. Напротив – Египет закупи 540 000 черноморска пшеница, която трябва да бъде доставена през декември. Договорената цена също продължава да нараства до 364,26 USD за тон. Саудитска Арабия също закупи 1,27 милиона тона пшеница на международния пазар миналата седмица. Цената беше договорена на 377,54 USD за тон с доставки от февруари до март.
На европейския единен пазар търговията и транспортът са силно ограничени от големи логистични проблеми с товарните превози на камиони, съобщават все повече дилъри и анализатори. Много високите цени все още възпират някои от мелничарите и производителите на фуражи, съобщава търговец. Но няма да стане по-добре и който не купи сега, вероятно ще трябва да плати повече по-късно. Във Франция сеитбата на зимните зърнени култури протича при относително добри условия. FranceAgriMer съобщи, че до 25 октомври 61% от сеитбата е била завършена, в сравнение с 63% през предходната година.
В Черноморския регион обаче постоянната липса на валежи е нарастваща загриженост за фермерите и международните анализатори. Засегнати са както Русия, така и Украйна. И двете страни досега са обработили значително по-малко земя със зимна пшеница от планираното. Това означава, че следващата реколта ще се свие.
Цените на зърното достигнаха нови върхове миналата седмица
Декемврийската пшеница се търгува на европейския фючърсен пазар миналия петък при 288 евро за тон – това е с около 3 евро повече от предходната седмица, но малко по-малко от предишния ценови рекорд от 293 евро във вторник. Следващата мартенска дата през 2022 г. беше котирана на 283 евро – това е увеличение от 4 евро. За реколтата от пшеница през 2022 г. в момента на фючърсния пазар се котират цени от 250 евро. Това е надценка от 4 евро спрямо предходната седмица.
На пазара на едро и пристанището за износ в Хамбург хлебната пшеница се е търгувала по 295 евро за тон в петък, това е с 11 евро повече от предходната седмица и със 7 евро повече, отколкото на фючърсния пазар. В Хамбург се предлагат 299 евро за тон за доставка до декември.
На най-важния френски пазар на едро и експортно пристанище – Руан, хлебната пшеница беше котирана в петък на 282 евро за тон – увеличение на цената с 5 евро в сравнение с предходната седмица, но с 3 евро под най-високата цена от предходния ден. Цените на FOB за износ за трети страни в Руан бяха 335 евро за тон.
Очаква се през тази седмица цените на пшеницата първоначално да продължат да се покачват на европейския фючърсен пазар.
В редовната си оценка, която здравната агенция на ООН публикува вчера, тя отбеляза, че най-голям спад в случаите се наблюдава в Близкия изток, Западнотихоокеанския регион и Америките.
СЗО за първи път съобщи за значително намаляване в случаите в средата на септември, когато имаше 4 милиона новозаразени и спад беше отбелязан във всички региони на света. Това беше първи спад на случаите на COVID-19 от два месеца.
СЗО съобщи, че всички региони освен Европа, където броят на починалите е сходен с този от предходната седмица и Африка, където има повишение от около 5 процента, съобщават за спад на броя на починалите от повече от 15 процента.
В Азия броят на починалите е спаднал с почти една четвърт. СЗО предупреди, че вероятно ще има още резки увеличения на случаите на COVID-19, тъй като зимата предстои в северното полукълбо. Болестта се разпространява по-лесно през зимата, тъй като хората прекарват повече време на закрито. Също така ограниченията за социално дистанциране са в процес на отслабване в много страни с относително високи нива на ваксинация.
През октомври цените на растителното олио са били с най-висока стойност за всички времена
Индексът на световните цени на храните се покачи до нов връх, достигайки най-високото си ниво от юли 2011 г., съобщават от Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (FAO). Тази тенденция се запазва за трети пореден месец, допълват от организацията.
Индексът на цените на зърнените култури на FAO през октомври нарасна с 3,2% спрямо предходния месец, като световните цени на пшеницата се повишиха с 5% на фона на затягането на глобалните наличности поради намалените реколти в големите износители, включително Канада, Руската федерация и Съединените американски щати. Международните цени на всички други основни зърнени култури също поскъпват.
Индексът на цените на растителното масло на ФАО се повиши с 9,6% през октомври, достигайки най-висока стойност за всички времена. Увеличението се дължи на по-твърдите котировки на цените за палмово, соево, слънчогледово и рапично масло. Цените на палмовото масло се повишиха за четвърти пореден месец през октомври, до голяма степен подкрепени от продължаващите опасения относно намаленото производство в Малайзия поради продължаващия недостиг на работна ръка.
Индексът на цените на млечните продукти на ФАО се повиши с 2,6 пункта спрямо септември, повлиян от като цяло по-силното глобално търсене на внос на масло, обезмаслено мляко на прах и пълномаслено мляко на прах на фона на усилията на купувачите да осигурят доставки за изграждане на запаси. За разлика от тях цените на сиренето останаха до голяма степен стабилни, тъй като доставките от основните страни производителки бяха достатъчни, за да задоволят търсенето на внос в световен мащаб.
Индексът на цените на месото на FAO се понижи с 0,7% от преразгледаната си стойност през септември, отбелязвайки третия месечен спад. Международните котировки за свинско и говеждо месо паднаха на фона на намалените покупки от Китай на първия и рязък спад в котировките за доставки от Бразилия на втория. За разлика от тях, цените на птиче и овче месо се повишиха, стимулирани от високото глобално търсене и ниските перспективи за разширяване на производството.
Индексът на цените на захарта на ФАО се понижи с 1,8% спрямо септември, регистрирайки първия спад след шест последователни месечни увеличения. Спадът е резултат главно от ограниченото търсене на внос в световен мащаб и перспективите за големи доставки за износ от Индия и Тайланд, както и от отслабването на бразилския реал спрямо щатския долар.
Организацията на обединените нации бие тревога за явление, което може да засегне човечеството повече от пандемия. Представители на ООН посочват, че сушата е скрита глобална криза, която може да се превърне в „следващата пандемия“, ако страните не предприемат спешни действия по управление на водите и земите, според The Guardian.
Специалният представител на генералния секретар на ООН за намаляване на риска от бедствия, Мами Мизутори, направи наскоро изявление въз основа на неотдавнашен доклад, който засилва страховете на фермери и природозащитници.
„Сушата е на път да се превърне в следващата пандемия и няма ваксина, която да я излекува. По-голямата част от света ще живее във воден стрес през следващите няколко години. Търсенето на вода ще надвиши предлагането в определени периоди. Сушата е основен фактор за деградацията на земята и намаляването на добивите от основните култури. Хората живеят със суша от 5000 години, но това, което виждаме сега, е съвсем различно. Човешките дейности изострят сушата и засилват въздействието, заплашвайки да провалят напредъка в извеждането на хората от бедността “, казва служителката на ООН.
Съединените щати, Австралия и Южна Европа също са изправени пред суша през последните години. Разходите за сушата са огромни, над 6 милиарда долара годишно като пряко въздействие в САЩ и около 9 милиарда евро в ЕС, но сумите може да се увеличават.
Сушата край Дунав и ниското ниво на реката засегна много дейности в Европа
Роджър Пуларти, учен от Националната администрация за океани и атмосфера на САЩ и съавтор на доклада, заяви, че повтарящото се засушаване край Дунав в Европа през последните години е засегнало транспорта, туризма, индустрията и производството на електроенергия.
„Трябва да имаме модернизирана перспектива за сушата. Трябва да разгледаме как да управляваме ресурси като реки и големи речни басейни “, каза изследователят.
Докладът също така показва, че нарастването на населението може да изложи хората от определени региони на въздействието на пагубното въздействие от сушата. Докладът също така идентифицира променящите се модели на валежи, дължащи се на влошаването на климата, неефективното използване на водните ресурси и деградацията на земята от интензивното земеделие и лошите селскостопански практики като играещи важна роля фактори.
Трябва да се промени начинът, по който се добива водата
Основни проблеми, свързани със сушата, са също обезлесяването, прекомерното използване на торове и пестициди, увеличаващата се паша и прекомерното извличане на вода за селското стопанство.
Специалният представител на генералния секретар на ООН за намаляване на риска от бедствия Мами Мизутори призова правителствата да предприемат мерки за предотвратяване на сушата чрез реформиране и регулиране на начина, по който водата се добива, съхранява и използва и как се управлява земята.
Изследователят спомена, че системите за ранно предупреждение могат да бъдат от голяма помощ за хората в опасност и че сега са налични усъвършенствани техники за прогнозиране на времето.
