Всяка година на 31 - ви май по инициатива на Световната здравна организация (СЗО) се отбелязва Световния ден без тютюнопушене. Мотото за 2022 г.: „Тютюнът – заплаха за нашата околна среда“ се фокусира върху многото начини, по които тютюнът застрашава околната среда, в която живеем.
Глобалната кампания 2022 г. има за цел да повиши обществената осведоменост, относно въздействието върху околната среда на целия цикъл на тютюна - от неговото отглеждане, производство и разпространение до токсичните отпадъци, които генерира. От началото до края жизненият цикъл на тютюна е изключително замърсяващ и увреждащ процес. Кампанията също така има за цел да разкрие усилията на тютюневата индустрия да „озелени“ своята репутация и да направи продуктите си по-привлекателни, като ги предлага на пазара като екологични.
С годишен принос на парникови газове от 84 мегатона еквивалент на въглероден диоксид, тютюневата индустрия допринася за изменението на климата и намалява климатичната устойчивост, губи ресурси и уврежда екосистемите. Около 3,5 милиона хектара земя се унищожават за отглеждане на тютюн всяка година. Отглеждането на тютюн допринася за обезлесяването, особено в развиващия се свят, което води до деградация на почвата.
Тютюневите корпорации, наред с други, превърнаха екологичната устойчивост в неразделен стълб на своите стратегии за корпоративна социална отговорност (КСО) и приеха няколко практики за екологично чистене. Те включват почистване на плажовете и пускане на пазара на нови продукти като екологични, за да отклонят общественото внимание от собствените им действия, които увреждат околната среда.
Кампанията за отбелязване на Световния ден без тютюнопушене през 2022 г. призовава правителствата и политиците да засилят законодателството, включително прилагането и укрепването на съществуващите схеми, за да накарат производителите да отговорят за екологичните и икономическите разходи при работа с тютюневите отпадъци. СЗО също така препоръчва на държавите напълно да забранят рекламата, промоцията и спонсорството на тютюн, включително рекламирането на програми за КСО, в съответствие с Рамковата конвенция за контрол на тютюна (РКБТ на СЗО).
Информация на РЗИ-Сливен по материали на СЗО
Благодатният огън слезе в храма на Гроба Господен в Йерусалим
На Велика събота в навечерието на Великден Благодатният огън слезе в църквата "Гроб Господен" в Йерусалим, предадоха световните медии.
Благодатният огън слезе в Кувуклия - параклис в центъра на църквата „Възкресение Христово”, в която се намира пещерата на Гроба Господен, където има особено почитана от всички християни плоча, под която се намираше гробницата на Исус Христос. През цялата история никой не е успял да разкрие тайната на чудото на Благодатния огън, въпреки многобройните опити.
Благодатният огън символизира светлината на Възкресението Христово, вярващите го смятат за светилище.
На Велика събота в полунощ в църквите се отслужва тържествено богослужение. Водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа "Христос возкресе" и богомолците трикратно му отговарят "Во истину возкресе". Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.
Започна раздаването на Благодатния огън, съхраняван от миналата година. Тази година това става в Синодалния параклис "Св. цар Борис-Михаил".
Свещенослужителите, получили Благодатния огън, ще го занесат в своите епархии, за да бъде донесен на вечерните богослужения на Велика събота, след които ще бъде известено Христовото Възкресение в полунощ.Тази година Светият синод на Българската православна църква - Българска патриаршия реши да не изпраща делегация за Благодатния огън до Светия град Йерусалим заради неблагоприятни обстоятелства.
Източник: AP/БТА
В края на тази година цените на зърното отново се повишиха рязко и преди Коледа прескочиха границата от 290 евро за тон. Само за 10 дни това е увеличение от 17 евро на тон и границата от 300 евро отново е наблизо.
Цените на пшеницата обаче могат да получат нов тласък, тъй като от Украйна идват съобщения, че износът на зърно може да бъде ограничен през следващите месеци – подобно на тези в Русия , съобщи агенция Ройтерс, цитирана от agrarheute. Въпреки това, все още има несигурност относно потенциалните ефекти на варианта Omicron върху пазарите, отбелязва и Агрозона.бг.
Високите пазарни стойности на пшеницата в световен мащаб напоследък предизвикаха покачване на цените в търговските центрове на Черно море. Руската пшеница със съдържание на протеини от 12,5% последно е била търгувана на цена от 297 до 330 долара за тон при FOB сделки, съобщиха руски анализатори. Руската експортна такса наскоро се повиши до 94,90 долара за тон.
Новогодишните празници в Русия започват на 31 декември и продължават до 9 януари. Рисковете за реколтата през следващата година поради много студеното време в централните райони на Русия и Поволжието се считат за ниски поради добрата снежна покривка, съобщева пред Ройтерс представител на руската аналитическа фирма Sovecon.
Китай засилва продоволствената сигурност
Китай обяви преди началото на годината, че ще запази стабилни зърнените си площи и ще разшири производството на соя и други маслодайни култури през новата година, съобщиха държавни медии в кулоарите на срещата на китайското ръководство за селското стопанство. Основната цел е да се осигури снабдяването със зърно и ефективно снабдяване на населението с месо, риба и зеленчуци през 2022 г., съобщи агенция Синхуа.
Изричният акцент върху приоритетите на селскостопанската политика на страната идва на фона на продължаващите опасения за продоволствената сигурност в най-гъсто населената страна в света, тъй като пандемията COVID-19 продължава да нарушава веригите за доставка на храни и логистиката по света.
Въпреки това се вижда, че силното китайско търсене продължава да стимулира пристанищните дейности. Търговци съобщиха, че Пекин е изкупувал големи количества френска и украинска фуражна пшеница от началото на месеца. Като допълнителен подкрепящ фактор на пазара на пшеница, руското министерство на земеделието определи експортната квота на 8 милиона тона за втората половина на сезона.
Сериозен недостиг на вода в зърнопроизводителните райони
Загрижеността за новата реколта от пшеница нараства и в САЩ. Най-важните държави, произвеждащи зимна пшеница, страдат от сериозен недостиг на вода от няколко седмици и прогнозата за времето не е много успокояваща.
Доброто китайско търсене и значителният интерес към ЕС също повишават цените на ечемика отново. Наскоро Китай отново закупи по-големи количества от френски произход. Относително ограниченият внос на украинска царевица в Европа (поради търсенето от Китай) продължава да поддържа висок интереса на производителите на фураж от Общността към ечемика. ФАО, храни, Agrozona.bg
Пшеницата за март 2022 г. се търгуваше на европейския фючърсен пазар преди Коледа при 290,25 евро за тон, това е с 14 евро повече от седмица по-рано. Следващата дата от май 2022 г. беше котирана на 24 декември на 286,50 евро за тон, с 15 евро повече от седмица по-рано.
На пазара на едро в експортното пристанище Хамбург хлебната пшеница беше котирана на 23 декември на 299 евро за тон. Това е с 14 евро повече от предходната седмица и с 9 евро повече, отколкото на фючърсния пазар. За доставки през март в Хамбург бяха предложени 303 евро за тон.
Цените на фуражния ечемик в Хамбург на 23 декември бяха 263 евро за тон, което е с 12 евро повече от седмица по-рано. На най-важния френски пазар на едро и експортно пристанище Руан хлебната пшеница се котира в понеделник (23.12) на 283 евро за тон – увеличение от 11 евро в сравнение с предходната седмица.
ФАО: Храната става незапомнено скъпа
Световните цени на храните се повишиха рязко през март, достигайки най-високите си стойности за всички времена. Това съобщи Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО). Според ФАО скокът на цените на пазарите на храни се дължи главно на продължаващата война в Украйна. Индексът на цените на храните на ФАО проследява колебанията в цените на кошницата от най-търгуваните хранителни стоки в света на месечна база. През март 2022 г. индексът достигна средно 159,3 пункта, с 12,6% повече от февруари, когато достигна рекордно високо ниво от създаването на индекса през 1990 г.
Индексът на цените на зърнените култури на ФАО е със 17,1 процента по-висок през март, отколкото през февруари. Тази тенденция се дължи на значително увеличение на цените на пшеницата и всички фуражни зърнени храни, главно поради войната в Украйна. През последните три години на Руската федерация и Украйна се падат около 30 процента от световния износ на пшеница и 20 процента от световния износ на царевица.
Световните цени на пшеницата се покачиха с 19,7% през месеца, подхранвани от опасенията за състоянието на посевите в САЩ. Цените на царевицата се повишиха с 19,1% за месец, като също достигнаха рекордно ниво. Това покачването на цените засегна ечемика и соргото.
Индексът на цените на растителните масла се повиши с 23,2% в резултат на ръста на котировките на слънчогледовото масло, чийто водещ световен износител е Украйна. Цените на палмовото, соевото и рапичното масло също се повишиха значително в резултат на по-високите цени на слънчогледовото масло и суровия петрол.
Средната стойност на индекса на цените на захарта се е увеличила с 6,7% спрямо февруари, което е с 20% по-високо спрямо март 2021 г. Основната причина за увеличението на котировките на захарта е покачването на цените на суровия петрол и поскъпването на бразилския реал, но влияние оказват и благоприятните прогнози за производството в Индия, които предотвратиха по-голямо увеличение на цените на захарта този месец.
Средната цена на месото, според ФАО, се е увеличила с 4,8 процента през март, достигайки най-висока стойност за всички времена, подпомогната от намаляването на броя на свинете в Западна Европа. Международните цени на птичето месо се повишиха поради намалени доставки от големите страни износителки поради поредица от огнища на инфлуенца по птиците.
Средната стойност на индекса на цените на млечните продукти се е увеличила с 2,6 процента, което е с 23,6 процента по-високо спрямо март 2021 г.
Според прогнозите на Организацията по прехрана и земеделие на ООН, обемът на световното производство на пшеница през 2022 г. се предвижда на 784 млн. тона, което е с 1,1% повече от година по-рано. Наличните данни показват, че в Русия продължават благоприятните метеорологични условия. Има добри перспективи за реколта в Европейския съюз, Индия, Китай, Северна Америка и няколко други страни. Глобалното потребление на зърнени култури за сезон 2021-2022 се предвижда на 2,789 милиона тона, като консумацията на ориз вероятно ще достигне рекордни нива. Освен това се очаква да се увеличи потреблението на царевица и пшеница.
Като се има предвид такъв важен фактор като войната в Украйна, ФАО прогнозира, че обемът на търговията със зърнени храни в света през текущата селскостопанска година ще бъде 469 милиона тона, което е малко по-ниско от нивото на сезон 2020-2021. Очаква се Европейският съюз и Индия да увеличат износа на пшеница, докато Аржентина, Индия и САЩ ще увеличат доставките на царевица, частично компенсирайки спада на износа от Русия и Украйна.
В дните преди Великден сектор „Птицевъдство“ ще организира протестни действия. За това съобщи Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишленото птицевъдство (АПП).
Драстично увеличение на цените за електроенергия, поскъпване на фуражите за изхранване на животните, липса на достатъчно подпомагане в сектора, на фона на активното разпространение на инфлуенца по птиците, както в България, така и в цяла Европа, нанасят тежки щети върху производителите и поставят пред фалит редица ферми.
„От началото на COVID пандемията през 2020 година до момента няма адекватни мерки за подпомагане на птицевъдството и сме изключвани от всички помощи за животновъдството. Ние сме дискриминирани и обречени на сигурен фалит“, заяви още Божанков.
„Отправихме редица предложения към МЗм за мерки спасяване на птицевъдния сектор, нито едно от което не беше одобрено. На последната ни среща с представители на Министерство на земеделието ни беше обещано, че държавата ще изкупи зърно и ще го препродаде на преференциални цени на фермерите. Това беше една от мерките, на които силно разчитахме и която щеше да спаси много животновъди от фалит. Преди няколко дни обаче разбрахме, че това остава едно от многото неспазени обещания от страна на МЗм и фуражно зърно няма да се закупува и препродава на фермерите“, коментира Божанков.
Това решение на МЗм е капката, с която чашата на търпението на птицевъдите прелива и след месеци на оцеляване на ръба, се взема решение за организиране на протест в дните преди Великден.
„Искаме да призовем всички животнвъди да се присъединят към нас, нека се обединим. Ние сме тук и сме важни за осигуряване на продоволствената сигурност на страната“, допълни още Божанков.
Свиневъдите също може да се присъединят към протеста
„Ще обсъждаме тези дни участие на свиневъдите в протест на животновъдите“, коментира за Агрозона Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите в България. Той допълни, че все още няма разрешение по казуса, свързан с изкупуването на фуражно зърно за животновъдите.
„Говорихме едно, друго се говори сега в публичното пространство. Последно имахме среща със земеделския министър преди няколко седмици и оттогава не сме разговаряли. Трябва с финансовия министър заедно със земеделския министър да имаме среща, за да говорим за евентуални начини, по които да бъдем подпомогнати“, коментира още Димитър Михайлов.
Обединени животновъди чакат среща с еврокомисаря по земеделие
При това поскъпване на фуражи, електроенергия и други, ще има поскъпване на агнешкото, но не такова, каквото се наблюдава в магазинната мрежа, защото там вече се говори за цени до 30 лева на кг, която е за нас като производители е необяснимо, коментира Бойков Синапов, председател на Обединени български животновъди. В момента цената е тази, за която има яснота с министерството – изкупната стойност да бъде от 7.50 до 8 лева живо тегло. В кланиците и в магазинната мрежа как си определят цената, производителите не могат да влияят, каза животновъдът.
В момента в страната денонощно се внасят македонски агнета, внасят се заклани агнета от Гърция. Животновъдите обаче са се уморили да слушат за общия пазар и липсата на възможност за подпомагане. В съседните държави хората са взели мерки и са защитили производителите си, категоричен е Синапов. В Македония на едно продадено агне получават 50 лв. на бройка, а в Гърция е много по-голяма субсидията. У нас никой не се опитва да регулира и контролира цената по Великден, затова потребителите ще бъдат принудени да си купят много по-скъпо агнешко месо. Обединени български животновъди чакат среща с Европейската комисия, очаква се среща с еврокомисаря по земеделие, съобщи още Синапов.
Скокът при пшеницата и млечните продукти предизвикват четвърто поредно месечно увеличение
Барометърът на цените на хранителните стоки на международните пазари се повиши за четвърти пореден месец през ноември, воден от силното търсене на пшеница и млечни продукти, съобщи Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Индексът на цените на храните на ФАО е средно 134,4 пункта за месеца, което е с 1,2 процента повече, отколкото през октомври. Индексът, който проследява месечните промени в международните цени на обичайно търгуваните хранителни стоки, е с 27,3% по-висок от нивото си през ноември 2020 г.
Цените на млечните продукти на ФАО доведоха до общото покачване през ноември, нараствайки с 3,4 процента спрямо предходния месец. Силното глобално търсене се запази при масло и мляко на прах, тъй като купувачите се стремяха да осигурят спот доставки в очакване свиване на пазарите.
Индексът на цените на зърнените култури на ФАО се е увеличил с 3,1% през ноември спрямо предходния месец и е с 23,2% по-висок от нивото си отпреди година. Експортните цени на царевицата се повишиха леко, а международните цени на ориза останаха като цяло стабилни, докато пазарните стойности при пшеницата достигнаха най-високото си ниво от май 2011 г. Увеличението отразява силното търсене на фона на ограничените доставки, особено на пшеница с по-високо качество, освен това цените бяха подкрепени и от опасения за преждевременни дъждове в Австралия и несигурността относно потенциалните промени в мерките за износ в Руската федерация.
Индексът на цените на захарта на ФАО е с 1,4 процента по-висок през ноември, отколкото през октомври и с близо 40 процента над нивото си през ноември 2020 г. Увеличението се дължи главно на по-високите цени на етанола, въпреки че големите доставки от Индия и положителната перспектива за износ на захар от Тайланд смекчаха възходящият натиск върху котировките.
При растителното масло обаче има понижение на индекса на цените с 0,3 процента спрямо рекордно високото ниво, достигнато през октомври, което отразява по-ниските стойности за соевото и рапичното масло, както и по-ниските цени на суровия петрол. Международните цени на палмово масло останаха стабилни.
Индексът на цените на месото на FAO се понижи с 0,9 процента, което е четвъртият пореден месечен спад. Намалените покупки на свинско месо от Китай доведе до по-ниски международни котировки, докато цените на овцете също паднаха рязко поради увеличените доставки за износ от Австралия. Цените на говеждото и птичето месо бяха до голяма степен стабилни.
Рекордно производство на зърнени храни
Новата справка за предлагането и търсенето на зърнени култури на FAO, прогнозира световно производство на зърнени култури в размер на 2 791 милиона тона през 2021 г., което е нов рекорд и 0,7 % по-високо от предходната година. В сравнение с 2020 г. се очаква производството на едро зърно и ориз в световен мащаб да нарасне съответно с 1,4% и 0,9%, докато това при пшеницата да спадне с 1%.
Предвижда се световното използване на зърнени култури през 2021/22 г. да нарасне с 1,7% до 2 810 милиона тона, докато световните запаси от зърнени култури до края на сезоните през 2022 г. се очаква да намалеят с 0,9 процента от нивата на отваряне. Съотношението между запасите и употребата от 28,6 процента „все пак ще показва добра ситуация на доставките като цяло“, според ФАО.
Прогнозира се глобалната търговия със зърнени култури през 2021/22 г. да нарасне с 0,7% до 480 милиона тона, като очакваното увеличение на световната търговия с пшеница с 2,2 процента ще компенсира вероятното свиване на търговията с едри зърна.
Производството на култури ще спадне в страни с ниски доходи на хранителен дефицит
Конфликтите и сушата изострят условията на продоволствена несигурност в няколко части на света, особено в Източна и Западна Африка, според последния доклад за перспективите на реколтата и състоянието на храните, също публикуван. ФАО оценява, че в световен мащаб 44 държави, включително 33 в Африка, девет в Азия и две в Латинска Америка и Карибите, се нуждаят от външна помощ за храна.
Източник: Агрозона
