Уважаеми съграждани на област Сливен, обявяваме кампания за набиране на (НЕИЗПОЛЗВАНИ) средства в помощ на пострадалите от опустошителното земетресение в Република Турция на 6 февруари 2023 г, при което загинаха стотици хора и хиляди са ранени.
20 ноември е обявен за Световен ден на детето. Датата е свързана с приемането на Декларация за правата на детето на 20 ноември 1959 г. от 14-ата сесия на Генералната асамблея на ООН.
С нея се провъзгласяват равни права на децата в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие независимо от цвета на кожата, националната принадлежност, имущественото състояние и др.
Декларацията призовава родителите, обществените организации, правителствата да признаят правата на децата и да съдействат за тяхното осъществяване.
На 20 ноември през 1989 г. на 44-ата сесия на Общото събрание на ООН е приета Конвенцията за правата на детето – глобален договор за признаване и закрила на правата на детето, подписан от лидерите на 54 държави.
Всички разпоредби на международния акт утвърждават общото разбиране за необходимостта от закрила на детството, като определящ период за развитието на всяко човешко същество.
Конвенцията е акт с обвързваща сила и това означава, че както държавата, така и обществото, са длъжни да осигуряват възможности за по-ефикасна защита на правата и интересите на децата и да разширяват възможностите им за активно включване и участие в обществото.
Всяко дете има право да бъде зачитано и уважавано!
Всяко дете има право на развитие и закрила!
Всяко дете има право да расте в семейна среда или в среда, близка до семейната!
Всички деца имат еднакви права!
От Детския фонд на ООН разпространиха глобалното видео на УНИЦЕФ, в което на старта на Световното първенство по футбол бивши и настоящи футболни звезди обединяват усилия с УНИЦЕФ, за да изпратят позитивно послание за важността на приемането на всяко дете. Сред тях са Дейвид Бекъм, който е глобален посланик на добра воля на УНИЦЕФ, Робърт Левандовски, Серхио Рамос, Андрий Шевченко, Кафу и др.
Вижте тук:
Цените на пшеницата паднаха отново рязко във вторник. И в Европа, и зад океана зърното поевтиняваше, но не е ясно дали пазарът реагира на евентуално облекчаване на износа за Украйна или това е реакция на паника в почти истерична пазарна среда.
Цените на пшеницата от новата европейска реколта (септемврийски договор) паднаха във вторник с 11,50 евро до 331,75 евро за тон. В САЩ септемврийските цени на пшеницата се сринаха с още 39 цента до 807 цента за бушел във вторник (след националния празник). Пролетната пшеница, отглеждана в северните САЩ и Канада, загуби цели 51 цента (поради високите прогнози за засаждане в Канада) и се срина до 890 цента за бушел.
От последния ценови пик в средата на май, цените на пшеницата в САЩ са паднали с 37% – до последното ниво, наблюдавано в средата на февруари (преди войната в Украйна). В Европа пшеницата е загубила около 25% или 107 евро за тон от средата на май, съобщават немските медии.
Експортните цени на руската пшеница също паднаха тази седмица под натиск от новата реколта, която фермерите току-що започнаха да прибират и значително намалената експортна такса. Към това се добавя резкият спад на цените на зърното в САЩ и Европа. Русия, засегната от тежки санкции, намали данъците върху износа на зърно миналата седмица, за да увеличи доставките през новия сезон на фона на очакваната голяма реколта, пише Агрозона.
Русия е изнесла около 250 000 тона зърно миналата седмица, в сравнение с 500 000 тона седмица по-рано, съобщиха руски анализатори от Sovecon, позовавайки се на данни от пристанища. Руските фермери, главно в южната част на Ставрополския край, вече започнаха жътвата на пшеницата. Според доклади на руски анализатори средната доходност е значително по-висока от предходната година.
В Канада фермерите са засадили 10,3 милиона хектара пшеница тази година (включително 7,4 милиона хектара пролетна пшеница). Това е най-голямата площ от девет години, показва доклад на канадската статистика. Канадските фермери също са засадили 8,7 милиона хектара рапица, повече отколкото беше изчислено през пролетта, когато Канадската статистика прогнозира 8,5 милиона хектара маслодайни семена: все пак значително по-малко от миналогодишните 9,1 милиона хектара.
Европа: Сушата намалява реколтата от пшеница
В петък Европейската комисия понижи прогнозата си за реколтата от мека пшеница в ЕС за 2022/23 г. до доста под нивата от миналия сезон, но запази прогнозата си за рекорден износ. В данните за търсенето и предлагането Европейската комисия определи използваемото производство на обикновена пшеница в ЕС на 125 милиона тона, в сравнение със 130,4 милиона, прогнозирани преди месец и 130,1 милиона през 2021/22 г.
Комисията посочи като причина загубите на добив в няколко страни , включително Франция, Полша, Румъния и Испания. Други анализатори също понижиха очакванията си за реколтата от пшеница в ЕС след сушата и горещите вълни.
ЕК обаче остави прогнозата си за износа на мека пшеница от ЕС през 2022/23 г. непроменена на 38 милиона тона, което би било рекорд и доста над износа през 2021/22 г. от 30 милиона тона.
Търговци и анализатори очакват силно търсене на пшеница от ЕС през сезон 2022/23, тъй като войната на Русия в Украйна и свързаните с нея санкции срещу Москва прекъсват търговията със зърно в Черно море.
Комисията сега очаква производството на царевица да бъде 71,7 милиона тона в сравнение със 72,5 милиона месец по-рано, докато прогнозираната реколта от ечемик е намалена съвсем леко до 52,2 милиона тона от 52,3 милиона тона.
Доклад на Европейската комисия, който анализира динамиката на цените на храните и селскостопанските ресурси както в Европейския съюз, така и в останалия свят, показва, че цените на храните са се повишили средно с 12% в ЕС и 23% в световен мащаб през последната година, съобщава campogalego.es, цитирано от Агрозона.бг.
Това огромно увеличение на цените на храните обаче е много по-малко от разходите за селскостопански суровини, необходими за производството на храна, например цената на тора за фермерите се е увеличила с 85%, а фуражният ечемик за животните е поскъпнал с 54% .
Цените на храните достигнаха рекордно ниво в началото на настоящата 2022 г., но по данни от юни се наблюдава тенденция към постепенното им намаляване на световно ниво, но в ЕС стабилизирането не е толкова очевидно, тъй като страните от континента са силно зависими от вноса на зърно както за добитъка, така и за потребление.
Средната цена в Европейския съюз за обикновената пшеница през миналия месец е била 388 евро за тон, а за твърдата пшеница – 518 евро, което е с 84 и 90% повече от преди година.
Ечемикът се търгува на средна цена от 347 евро за тон, което е ръст от 65% на годишна база, докато цената на царевицата е 337 евро за тон през юни, което е ръст от 23% спрямо миналата година.
При млечните продукти цените остават рекордно високи в Европейския съюз, като се покачват дори през юни, докато в световен мащаб цените в тази категория постепенно падат.
Петролът е поскъпнал най-много в ЕС: 7,2 евро за килограм през юни, което е със 77% повече от преди година.
Нарастващите цени на фуража за животни в Европейския съюз изпреварват продажната цена на месото. Рязко е поскъпнало говеждото и пилешкото месо – с 26%, по-малко свинското – с 15%.
Що се отнася до торовете и дизеловото гориво, те са поскъпнали съответно с 82 и 85% за последната година.
Особено внимание заслужава и увеличението на цените на фосфорните торове – със 130%, на калиеви торове – 177%, на карбамида – 75%.
Всяка година на 14 юни в страните по целия свят се отбелязва Световния ден на кръводарителя. Целта на инициативата е да повиши информираността на хората за необходимостта от безопасна кръв за спасяване живота на нуждаещите се и да се изрази дълбока благодарност към хората, които доброволно и безвъзмездно даряват кръв.
Лозунгът на Световния ден на кръводарителя през 2022 година е „Даряването на кръв е акт на солидарност. Присъединете се към усилията и спасете животи“. Целите които си поставя кампания са:
• Привличане на вниманието към доброволното кръводаряване и ролята му за спасяването на животи;
• Изразяване на благодарност към кръводарителите и създаване на по-широка обществена осведоменост за необходимостта от редовно, безплатно кръводаряване;
• Подчертаване необходимостта от ангажирано, целогодишно кръводаряване, за поддържане на адекватни доставки и постигане на универсален и навременен достъп до безопасно кръвопреливане;
• Насърчаване ценностите на доброволното безплатно кръводаряване за повишаване на солидарността в общността и социалното сближаване.
В област Сливен кръв може да дарите:
„Отделение по трансфузионна хематология“
гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 2, етаж 1
Всеки работен ден от 8.00 до 14.30ч.
За допълнително информация може да се обърнете на телефон: 044/ 66 26 23
Още статии ...
- 31-ви май 2022 г.: „Тютюнът – заплаха за нашата околна среда“
- B навечерието на Великден Благодатният огън слезе в църквата "Гроб Господен" в Йерусалим
- Цените на храните чупят рекорди
- Цените на зърното отново се повишиха рязко, гонят 300 евро, но новият вариант на Omicron забавя еуфорията и поскъпването
