"Ние сме на тази земя, за да се опитаме да станем по-добри хора!", с тази мисъл започна Венета Ненкова разговорът ни на едно от светите места в Рим - църквата "Свети Петър" във Ватикана. Спряхме се пред гроба на Папа Йоан XXIII, известен още като Българският папа. Той умира на 3 юни 1963 г. след четири години и половина папство. На 6 юни е погребан в подземието на църквата "Свети Петър" във Вечния град.
Венета Ненкова е културолог, работи като сътрудник в Радио Ватикана, занимава се с научна и преводаческа дейност, основава и администрира българското училище "Асен и Илия Пейкови", най-голямото българско училище в Италия. Истински съвременен будител!
Венета е убедена, че всеки един от нас има възможност да бъде будител /разговаряме броени дни след Деня на будителите - б.р./. И продължава, че малцина български туристи знаят за Йоан XXIII, наречен още папата реформатор. Папа Йоан XXIII ще остане завинаги като един от най-значимите папи. И трябва да се знае повече за него, убедена е Венета. Той е 261-вият папа на Римокатолическата църква от 28 октомври 1958 г. до смъртта си. Между 1925 и 1935 г. е нунций на Ватикана в България, говорил е български, обичал е България. Той венчава Йоана Савойска и нашия цар Борис, припомни още нашата сънародничка.
Каква е връзката му с България? От 1925 г. до 1935 г. монсеньор Анжело Ронкали е представител на Ватикана в България. Царица Йоанна му предрича, че ще стане папа. Вдъхновен от престоя си в България, той направил първата огромна крачка за сближаването на Римокатолическата църква и Православието. Той предизвикал нещо, което се случва изключително рядко - обикновено поне на 100 години - през 1961 година свикал Втори ватикански вселенски събор, на който имало представител и на Българската православна църква. Тогава папа Йоан XXIII сам казал: "Да отворим прозорците, да влезе ведър полъх в църквата". Като плод на този събор по време на среща между следващия глава на Римокатолическата църква папа Павел VI и Цариградския патриарх двамата се прегърнали и вдигнали взаимно анатемите, които 1000 години преди това двете църкви хвърлят една на друга. Той е папата, който разяснил на световните лидери неоценима стойност на мира и колко страхотен е пътят на диалога. Той събира далечни хора заедно.
Венета Ненкова продължи да разказва, че от 10 години се занимава с български училища в чужбина. За съжаление, наблюденията й показват, че първата година не малко от "основателите" са "големи патриоти, но втората година всеки гледа парата, а не може да бъде така. За да изградиш качествен човек са необходими десетилетия, трябва да го учиш с примери. Децата са отворени, но трябва да има хора, които да ги водят. А да си учител, лекар, е призвание. Днес изпитваме голяма морална бедност", сподели със съжаление Венета Ненкова:
Продължихме да говорим за духа, за идеята за създаване на българско неделно училище в Рим и за разширяването на дейността му и в други италиански градове. Венета Ненкова разказа, че българското училище „Асен и Илия Пейкови“ обучава деца от предучилищна възраст до 12-ти клас. Тя горещо благодари на държавата, на просветното министерство за одобрената идея и за подкрепата при осъществяването й. "Но трябва да се контролира много добре на кого се дават средства", защото има, по думите на Ненкова, и отрицателни примери. "Цепим се, делим се и това е огромен проблем".
По-важното е, обаче, че в момента възпитаниците на това училище имат възможност да превеждат от архивите на Ватикана документи, свързани с българската история. Снимат и документални филми, като съчетават техническите новости с най-ценното от историята на човечеството, на България в частност, съхранено в архивите на Ватикана. Смята, че задължително в Рим, град, който не е „случайно място“, трябва да бъде основан научно-изследователски институт към БАН.
Накрая Венета Ненкова разказа пред Радио Сливен Нет за книгата „Усещане за принадлежност“, издадена през месец май на български и италиански език, и за премиерата на документалния филм „Усещане за принадлежност“ на режисьорката Ирена Даскалова, показан по повод Деня на българските будители само ден след празника – на 2-ри ноември, на пл. „Венеция“ в Рим, в сграда на Европейската комисия.
Филмът е посветен на 350 - годишнината от смъртта на Петър Парчевич, Филип Станиславов и Петър Богдан, и на 400 години от създаването на първото българско училище в Чипровци /1624 г./. Лентата е съвместна дейност на училище „Асен и Илия Пейкови“ и студенти от Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, които са успели на го реализират по програмата на Министерството на образованието и науката „Неразказаните истории на българите“ и Еразъм +.
В „Усещане за принадлежност“ участват отец Анджело Джорджета, проф. Красимир Станчев, проф. Лилия Илиева и проф. Галя Симеонова-Конах, които осветляват нашата история. Венета Ненкова обърна специално внимание на приноса на проф. Лилия Илиева, открила в италианския град Модена историята на Петър Богдан Бакшич, историята, която със 120 години предхожда „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. В лентата участват още деца и ученици от българското училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим и студенти от Университета „Ориентале“ в Неапол, които са помогнали за превода и изготвянето на субтитри на италиански език.
Филмът разказва за приноса на българските католици в развитието на образователното дело в българските земи през далечния XVII век, когато обучението в четене и писане на практика изчерпва предлаганите знания. Точно в този период млади българчета успяват да се възползват от благосклонното отношение към тях от страна на Католическата църква и да получат европейско образование в Рим, Лорето, а както става ясно, и в Прага – голям културен център на Свещената Римска империя. В българските земи са открити (по новоиздирените документи) пет училища със светски характер. Първото от тях е в Кипровец (Чипровци) и за него имаме най-много сведения, разказа още Венета Ненкова. Там децата са се обучавали на четмо и писмо чрез две азбуки – кирилица и латиница, но също са изучавали латински език, логика и други дисциплини, развиващи ума и издигащи културата на българчетата.
Създателите на филма се надяват скоро в българските учебници да започне да пише и за първото светско българско училище, създадено в Чипровци през 1624 г.
Трябва да знаем историята си, истинската, не пренаписаната, защото има и такива случаи. Иначе сме невежи, обречени на тъмнина, заяви още Венета Ненкова.
Снимка: Българско училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим
Интернет
Личен архив на Венета Ненкова
Радио Сливен Нет
