7 май е Международният ден на радиото и телевизията. На този ден през 1895 г. Александър Попов представя своето ново откритие. Той демонстрира за първи път пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник.
Устройството е имало кохерер и електрически звънец с чукче, чрез което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука. Апаратът на Попов дава възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на вълните. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите "Хайнрих Херц", които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска.
Именно това, че не само са излъчени радиовълни, а чрез тях е предадена и информация, е причината за претенцията Попов да се сочи за откривател на радиото. През 1899 г. той включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите.
През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф.
През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга. Тяслужи за приемане и предание на телеграми "от странство и България". Впоследствие, радиото започва да се използва масово в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.
В много страни обаче се оспорва първооткривателството на Попов за сметка на италианеца Гулиелмо Маркони, носител на Нобелова награда за физика през 1909 г. Неговото име се свързва и с членство във фашистката партия на Мусолини.
Източник: БГНЕС