Разказ за ужаса 7.8 по Рихтер от първо лице и за трудния път как се завръщат мечтите
Алиджан Картал е само на 25 години. Отговорен, грижовен, сдържан и много учтив.
Беше усмихнат и пълен с мечти миналата пролет, когато се запознахме по време на туристическа обиколка по най-атрактивните исторически обекти в Анадола. Партньор от турска страна на сливенската фирма „Глобус ес”, която организира пътуването тогава. Благодарение и на младия човек, туристическата ни група имаше шанса да посети възможно най-много обекти при най-добри условия и организация на пътуването. Точно по тези места, които пострадаха най-много от силното земетресение на 6-ти февруари.
Днес виждам Алиджан в Сливен, който гостува за кратко на своите колеги. И сега е загрижен, но твърде мълчалив. Все още не смее да мечтае. Някога пееше, когато вече не можеше да сдържи радостта си и искаше да я сподели с хората около себе си. Радост, че е здрав, че има дом и и семейство, че работи това, което му харесва и с работата си се грижи за своето семейство – многобройно и сплотено, но и сериозно разчитащо на него, защото така е определила съдбата.
Намира града ни за „много красив и весел”, впечатлен е от природата ни и вече е запечатал в снимки и клипове любими гледки.
Но най вече осмисля случилото се в родния му Газиантеп и всички засегнати от земетресението райони и колко време ще е нужно животът да се върне към нормалния си ритъм.
Момчето, един от оцелелите, разказва, че някои от селищата, в които съм била преди месеци и историческите забележителности, които там съм видяла, вече не съществуват, други обекти ще се възстановяват дълго. А хората в Югоизточна Турция трудно преживяват сред отломките, на улицата или при късмет в каравани и автобуси. Семейната фирма на Алиджан е предала на държавата автобусите, с които разполага, за да се разквартируват жителите от пострадалите райони в други градове и села, при близки и приятели и да започнат отново живота си. Въпреки, че като народ се чувстват единни, осъзнават колко усилия и работа предстоят.
Земният трус прекъснал живота на 12 негови близки, сред които и 2 деца. Загубил е дома си, живее с близки и съседи в един от автобусите на фирмата си. Затова от 6-ти февруари Алиджан не е пял.
Алиджан и неговите сънародници са много благодарни за помощта, дошла от различни страни по света. Затова плахо, неуверено все още, надеждата се връща у младия човек. И прави път на мечтите. А мечтите са за да се сбъдват.
Отговорността не го е напускала и той казва: ” В името на семейството трябва да продължа. Първо с помощта на Аллах и благодарение на приятели като вас”.
Колегите и приятелите му от България, хората с големи сърца, го подкрепят духом. Защото е млад, защото отново трябва да пее любимите си народни песни, пак да мечтае и да сбъдва мечтите си, да е близо до роднините и приятелите си, да успява в живота и да радва хората около себе си.
Защото вярата трябва да ни обединява, а да не ни разделя. Само на 25, вече е разбрал, че в трудни моменти е важно кой е до теб – по веселие всеки може! И защото животът доказва, че голямото сърце среща голямо сърце точно когато трябва.
За да ни води добротворството напред!
Интервю на Нели Димитрова
С благодарности за превода на Кадем Байрактарова!
