ФАО: Храната става незапомнено скъпа
Световните цени на храните се повишиха рязко през март, достигайки най-високите си стойности за всички времена. Това съобщи Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО). Според ФАО скокът на цените на пазарите на храни се дължи главно на продължаващата война в Украйна. Индексът на цените на храните на ФАО проследява колебанията в цените на кошницата от най-търгуваните хранителни стоки в света на месечна база. През март 2022 г. индексът достигна средно 159,3 пункта, с 12,6% повече от февруари, когато достигна рекордно високо ниво от създаването на индекса през 1990 г.
Индексът на цените на зърнените култури на ФАО е със 17,1 процента по-висок през март, отколкото през февруари. Тази тенденция се дължи на значително увеличение на цените на пшеницата и всички фуражни зърнени храни, главно поради войната в Украйна. През последните три години на Руската федерация и Украйна се падат около 30 процента от световния износ на пшеница и 20 процента от световния износ на царевица.
Световните цени на пшеницата се покачиха с 19,7% през месеца, подхранвани от опасенията за състоянието на посевите в САЩ. Цените на царевицата се повишиха с 19,1% за месец, като също достигнаха рекордно ниво. Това покачването на цените засегна ечемика и соргото.
Индексът на цените на растителните масла се повиши с 23,2% в резултат на ръста на котировките на слънчогледовото масло, чийто водещ световен износител е Украйна. Цените на палмовото, соевото и рапичното масло също се повишиха значително в резултат на по-високите цени на слънчогледовото масло и суровия петрол.
Средната стойност на индекса на цените на захарта се е увеличила с 6,7% спрямо февруари, което е с 20% по-високо спрямо март 2021 г. Основната причина за увеличението на котировките на захарта е покачването на цените на суровия петрол и поскъпването на бразилския реал, но влияние оказват и благоприятните прогнози за производството в Индия, които предотвратиха по-голямо увеличение на цените на захарта този месец.
Средната цена на месото, според ФАО, се е увеличила с 4,8 процента през март, достигайки най-висока стойност за всички времена, подпомогната от намаляването на броя на свинете в Западна Европа. Международните цени на птичето месо се повишиха поради намалени доставки от големите страни износителки поради поредица от огнища на инфлуенца по птиците.
Средната стойност на индекса на цените на млечните продукти се е увеличила с 2,6 процента, което е с 23,6 процента по-високо спрямо март 2021 г.
Според прогнозите на Организацията по прехрана и земеделие на ООН, обемът на световното производство на пшеница през 2022 г. се предвижда на 784 млн. тона, което е с 1,1% повече от година по-рано. Наличните данни показват, че в Русия продължават благоприятните метеорологични условия. Има добри перспективи за реколта в Европейския съюз, Индия, Китай, Северна Америка и няколко други страни. Глобалното потребление на зърнени култури за сезон 2021-2022 се предвижда на 2,789 милиона тона, като консумацията на ориз вероятно ще достигне рекордни нива. Освен това се очаква да се увеличи потреблението на царевица и пшеница.
Като се има предвид такъв важен фактор като войната в Украйна, ФАО прогнозира, че обемът на търговията със зърнени храни в света през текущата селскостопанска година ще бъде 469 милиона тона, което е малко по-ниско от нивото на сезон 2020-2021. Очаква се Европейският съюз и Индия да увеличат износа на пшеница, докато Аржентина, Индия и САЩ ще увеличат доставките на царевица, частично компенсирайки спада на износа от Русия и Украйна.
В дните преди Великден сектор „Птицевъдство“ ще организира протестни действия. За това съобщи Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишленото птицевъдство (АПП).
Драстично увеличение на цените за електроенергия, поскъпване на фуражите за изхранване на животните, липса на достатъчно подпомагане в сектора, на фона на активното разпространение на инфлуенца по птиците, както в България, така и в цяла Европа, нанасят тежки щети върху производителите и поставят пред фалит редица ферми.
„От началото на COVID пандемията през 2020 година до момента няма адекватни мерки за подпомагане на птицевъдството и сме изключвани от всички помощи за животновъдството. Ние сме дискриминирани и обречени на сигурен фалит“, заяви още Божанков.
„Отправихме редица предложения към МЗм за мерки спасяване на птицевъдния сектор, нито едно от което не беше одобрено. На последната ни среща с представители на Министерство на земеделието ни беше обещано, че държавата ще изкупи зърно и ще го препродаде на преференциални цени на фермерите. Това беше една от мерките, на които силно разчитахме и която щеше да спаси много животновъди от фалит. Преди няколко дни обаче разбрахме, че това остава едно от многото неспазени обещания от страна на МЗм и фуражно зърно няма да се закупува и препродава на фермерите“, коментира Божанков.
Това решение на МЗм е капката, с която чашата на търпението на птицевъдите прелива и след месеци на оцеляване на ръба, се взема решение за организиране на протест в дните преди Великден.
„Искаме да призовем всички животнвъди да се присъединят към нас, нека се обединим. Ние сме тук и сме важни за осигуряване на продоволствената сигурност на страната“, допълни още Божанков.
Свиневъдите също може да се присъединят към протеста
„Ще обсъждаме тези дни участие на свиневъдите в протест на животновъдите“, коментира за Агрозона Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите в България. Той допълни, че все още няма разрешение по казуса, свързан с изкупуването на фуражно зърно за животновъдите.
„Говорихме едно, друго се говори сега в публичното пространство. Последно имахме среща със земеделския министър преди няколко седмици и оттогава не сме разговаряли. Трябва с финансовия министър заедно със земеделския министър да имаме среща, за да говорим за евентуални начини, по които да бъдем подпомогнати“, коментира още Димитър Михайлов.
Обединени животновъди чакат среща с еврокомисаря по земеделие
При това поскъпване на фуражи, електроенергия и други, ще има поскъпване на агнешкото, но не такова, каквото се наблюдава в магазинната мрежа, защото там вече се говори за цени до 30 лева на кг, която е за нас като производители е необяснимо, коментира Бойков Синапов, председател на Обединени български животновъди. В момента цената е тази, за която има яснота с министерството – изкупната стойност да бъде от 7.50 до 8 лева живо тегло. В кланиците и в магазинната мрежа как си определят цената, производителите не могат да влияят, каза животновъдът.
В момента в страната денонощно се внасят македонски агнета, внасят се заклани агнета от Гърция. Животновъдите обаче са се уморили да слушат за общия пазар и липсата на възможност за подпомагане. В съседните държави хората са взели мерки и са защитили производителите си, категоричен е Синапов. В Македония на едно продадено агне получават 50 лв. на бройка, а в Гърция е много по-голяма субсидията. У нас никой не се опитва да регулира и контролира цената по Великден, затова потребителите ще бъдат принудени да си купят много по-скъпо агнешко месо. Обединени български животновъди чакат среща с Европейската комисия, очаква се среща с еврокомисаря по земеделие, съобщи още Синапов.
