Изтеклият месец е бил вторият най-горещ юли в историята на измерванията, съобщиха световните осведомителни агенции.
Юли е преустановил 13-месечния период, през който всеки от месеците е бил рекордно горещ. Повишените температури частично се дължат на феномена Ел Ниньо, съобщи Службата "Коперник" на Европейския съюз за наблюдение на климатичните промени.
Юли е бил с 1,48 градуса по Целзий по-топъл в сравнение с периода 1859-1990 г. Последните 12 месеца са били с 1,64 градуса по-топли в сравнение с прединдустриалния период поради настъпващите климатични промени.
През юли т.г. са били двата най-горещи дни в историята. Според "Коперник" високите температури се дължат на парникови газове, отделяни от индустрии, работещи с изкопаеми горива. Океаните, които обичайно не са засегнати от Ел Ниньо, също са достигнали високи температури на водата.
Ел Ниньо приключи, но температурите на планетата продължават да се повишават, голямата картина е подобна на тази отпреди година, каза пред Ройтерс Жулиен Никола, експерт по климата.
Температури над средните бяха измерени в Източна Европа, западната част на САЩ, Западна Канада, по-голямата част от Африка, Близкия изток, Азия и Източна Антарктика. Близки до средните температури бяха регистрирани в Северозападна Европа, Западна Антарктика, части от САЩ, Южна Америка, Австралия.
Юли през 2024 г. беше по-влажен в сравнение със средните стойности в Северна Европа и Югоизточна Турция. Суша беше отчетена с Южна и Източна Европа.
Арктическият морски лед намали обема си повече в сравнение 2022 и 2023 г. - 7 процента под средното ниво. Рекордното топене от 14 процента е отчетено през 2020 г. Антарктическият морски лед е с втория си най-малък си обем за месец юли - 11 процента по-малко в сравнение с 15 процента топене през юли миналата година. Температурите на морската вода са постигнали почти рекордни нива през юли 2024 г. и са само 0,1 градуса по-ниски от тези през юли миналата година. В това отношение тазгодишният юли слага край на 15-месечен период на рекордни измервания.
Изненадани сме колко по-топло би могло да бъде, казва Никола. Повишените температури повдигат въпроса за това какво се случва с океана извън естествените явления Ел Ниньо и Ел Ниня и има ли промени в теченията, добавя още той.
Източник: БТА
Всяка година на 31 май Световната здравна организация отбелязва Световен ден без тютюнопушене. Мотото на тематичния ден за 2024 г. е „Защитата на младите хора от намесата на тютюневата индустрия“.
По данни на СЗО във всички държави младите хора използват в по-висок процент електронни цигари спрямо възрастните. В световен мащаб около 37 милиона младежи на възраст 13-15 години използват тютюн. Тютюнът причинява 25 % от всички видове рак и убива над 8 милиона души всяка година.
В България по данни на Национален център по обществено здраве и анализи от Национално представително проучване, проведено през 2020 г. във възрастта от 10-19 г. над 40,0% от учениците са запалили първата си цигара на 14-15 години. Всеки шести е настоящ пушач. Интензивно, над 6 цигари дневно, пушат над половината от учениците пушачи, с лек превес на момчетата. Признаци на тежка зависимост (запалване на цигара веднага след сън) проявяват 20.0% от момчетата и 26.7% от момичетата от групата на пушачите, предимно във възрастта 15-19 години.
Във връзка със Световния ден без тютюнопушене, Регионална здравна инспекция-Сливен организира през месец май срещи-разговори и демонстрации сред ученици от среден курс на обучение в областта. В част от инициативите участие ще вземат представители на Превантивно-информационен център - Сливен.
На 31 май в заседателната зала на Регионална здравна инспекция-Сливен от 8,30 часа до 10,30 часа всички активни и пасивни пушачи могат безплатно да изследват съдържанието на въглероден монооксид (COppm) и карбоксихемоглобин в издишания въздух, съобщиха от РЗИ-Сливен.
На 7 април се отбелязва Световен ден на здравето. Денят е професионален празник на всички, които работят в областта на хуманната медицина.
Празникът се отбелязва от 1948 г. по инициатива на Световната здравна организация, а в България се чества и като Ден на здравния работник от 1964 година.
Световната здравна организация (СЗО) е създадена в Женева през 1948 г., като към 2022 г. в нея членуват 194 държави. Правителства, неправителствени организации и специализирани организации на ООН работят съвместно по програми за решаване на общи за човечеството здравни проблеми. Глобалните инициативи приканват всички - от световните лидери до гражданите - да се фокусират върху международно значими здравни предизвикателства. Празникът има за цел да насочи вниманието към глобален здравен и социален проблем, който засяга цялото общество.
Тази година мотото е: "Нашата планета, нашето здраве" и акцентира върху климатичните промени и тяхното отражение върху здравето и благосъстоянието на хората по света.
Източник: БГНЕС
7 май е Международният ден на радиото и телевизията. На този ден през 1895 г. Александър Попов представя своето ново откритие. Той демонстрира за първи път пред Руското физическо дружество в Санкт Петербург изобретения от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник.
Устройството е имало кохерер и електрически звънец с чукче, чрез което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука. Апаратът на Попов дава възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на вълните. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите "Хайнрих Херц", които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска.
Именно това, че не само са излъчени радиовълни, а чрез тях е предадена и информация, е причината за претенцията Попов да се сочи за откривател на радиото. През 1899 г. той включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите.
През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф.
През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга. Тяслужи за приемане и предание на телеграми "от странство и България". Впоследствие, радиото започва да се използва масово в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.
В много страни обаче се оспорва първооткривателството на Попов за сметка на италианеца Гулиелмо Маркони, носител на Нобелова награда за физика през 1909 г. Неговото име се свързва и с членство във фашистката партия на Мусолини.
Източник: БГНЕС
Ha 23 март отбелязваме най-емблематичната природозащитна инициатива – Часът на Земята на WWF. Точно в 20:30 ч. милиони домакинства по света ще изключат символично осветлението си за един час, за да покажат своя ангажимент към планетата.
В същото време знакови здания като Айфеловата кула, Операта в Сидни, Емпайър Стейт Билдинг и стотици други ще изгасят светлините, за да насърчат правителствата, бизнеса и всички нас да дадем своя принос към изграждането на устойчиво общо бъдеще.
България също няма да остане безучастна към празника на Земята. Редица светофари в центъра на столицата ще светят със зелени сърца през съботния ден. А по стара традиция емблематични софийски сгради ще притъмнят фасадите си между 20:30 и 21:30 ч. Сред тях са: Храм-паметника „Св. Александър Невски“, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Народният театър „Иван Вазов“, Археологическият музей, статуята „Св. София“, Националната и Градската художествени галерии, паметника на Цар Освободител на площад „Народно събрание“ и много други.
Голямата мисия на WWF е да изгради бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата. Всеки може да допринесе като предприеме малки, но важни стъпки в ежедневието си.
В момента България е на първо място в Европа и на осмо в света, като българите сме подарили над 2000 часа на планетата. След Часа на Земята WWF ще изтегли на случаен принцип десет от участниците, които ще получат специална награда.
Източник: WWF
