Разследването „Изгубени в Европа” спечели наградата за журналистика „Дафне Каруана Галиция“ за 2024 г. заради разкритията във връзка с изчезването на над 50 000 непридружени деца мигранти.
Разследването, проведено от медии от Германия, Италия, Гърция, Нидерландия, Белгия, Ирландия и Обединеното кралство, разкри, че най-малко 51 433 непридружени деца мигранти са изчезнали след пристигането си в европейските държави между 2021 и 2023 г.
Роберта Мецола, председател на Европейския парламент, Пина Пичерно, заместник-председател, отговарящ за наградата, и представители на независимото общоевропейско жури за наградата участваха в церемонията по награждаването, проведена в пресцентъра „Дафне Каруана Галиция“ на Европейския парламент в Страсбург.
Роберта Мецола заяви: „Делото на Дафне Каруана Галиция остава живо чрез работата на журналистите, които са избрали истината за своя житейска кауза и не позволяват гласът им да бъде заглушен. Тяхната борба за справедливост надделява над заплахите, които целят да им попречат да изпълнят мисията си. Свободата на словото не подлежи на договаряне. Седем години след убийството на Дафне продължаваме да почитаме паметта ѝ с награда, която ни напомня за дългогодишния ангажимент на Парламента към тези основни ценности“.
Между 3 май и 31 юли 2024 г. стотици журналисти от 27-те държави от ЕС представиха свои материали за участие в конкурса. Преди да бъде избран победителят, тринадесет от 318-те подадени кандидатури бяха избрани за финалисти от журито.
Повече за награденото разследване
„Изгубени в Европа“ разкрива потресаващи факти: от 2021 г. насам средно 47 деца изчезват всеки ден след пристигането си в Европа.
Данни, събрани от „Изгубени в Европа” от 31 европейски страни, включително Австрия, Германия и Италия, свидетелстват за изчезването на десетки хиляди деца мигранти.
Продължилото месеци разследване показва, че броят на изчезналите деца мигранти може да е още по-голям, тъй като непоследователно водената документация и липсата на данни от някои държави представляват значителни пропуски в отчитането.
Това най-ново разследване се основава на изследването „Изгубени в Европа“ от 2021 г., което разкри, че над 18 000 деца мигранти са изчезнали в Европа между 2018 г. и 2020 г.
Както отбелязва генералният секретар на европейската организация „Изчезнали деца в Европа“ Ахие Левен, констатациите вероятно са само „върхът на айсберга“, тъй като броят на изчезналите деца мигранти в Европа продължава да нараства с тревожни темпове. Опасенията на мнозина са, че те ще станат жертви на трафик на хора и съвременно робство.
Медийните партньори в това разследване са De Standaard, (Белгия), Small Stream Media (Нидерландия),RBB (Германия), Knack (Белгия), ANSA (Италия), Domani (Италия), CNN (Обединеното кралство/САЩ), VRT (Белгия), Εfimerida ton Syntakton (Гърция), The Journal (Ирландия), Tagesschau (Германия) и NRC (Нидерландия).
Информация за наградата
Наградата „Дафне Каруана Галиция“ беше учредена с решение на Бюрото на Европейския парламент през декември 2019 г. в знак на почит към малтийската разследваща журналистка, блогър и борец с корупцията, която беше убита при нападение с кола бомба през 2017 г.
Наградата се връчва всяка година в деня на годишнината от убийството на Дафне Каруана Галиция за изключителни журналистически постижения, които насърчават или защитават основните принципи и ценности на Европейския съюз като човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и права на човека.
Професионални журналисти и журналистически екипи от всякаква националност могат да представят свои задълбочени материали, публикувани или излъчени от медии в една от 27-те държави членки на Европейския съюз. Целта на наградата е да се подкрепи и подчертае значението на професионалната журналистика за гарантирането на свободата, равенството и възможностите за развитие.
Независимото жури се състои от представители на медиите и гражданското общество от 27-те държави членки на ЕС и представител на Международната федерация на журналистите.
Наградата и паричното възнаграждение в размер на 20 000 евро свидетелстват за подкрепата на Европейския парламент за разследващата журналистика и свободните медии.
Досегашни носители на наградата
2021 г. – „Проектът Пегас“, координиран от Забранени истории
2022 г. – Документалният филм „Централноафриканската република под руско влияние“ на Клемент Ди Рома и Карол Валаде (ARTE/France24/Le Monde)
2023 г. – Съвместно разследване на крушението с мигрантския кораб „Пилос“ (Solomon, в сътрудничество с Forensis, StrgF/ARD и The Guardian)
Коя е Дафне Каруана Галиция?
Дафне Каруана Галиция бе малтийска журналистка, блогър и антикорупционен активист, която разобличаваше корупцията, прането на пари, организираната престъпност, продажбата на гражданство и връзките на малтийското правителство с т.нар. Панамски документи. След тормоз и заплахи тя бе убита при експлозия на кола бомба на 16 октомври 2017 г. Възмущението от действията на властите по разследването на убийството ѝ в крайна сметка доведе до оставката на министър-председателя Джоузеф Мускат. Евродепутатите отправиха сериозни критики във връзка с пропуските в разследването и през декември 2019 г. призоваха Европейската комисия да предприеме действия.
На вчерашното заседание на Европейския съвет лидерите приеха заключения, в които призовават Европейската комисия спешно да предложи мерки за справяне с високите цени на електроенергията в Югоизточна Европа. Темата бе инициирана от България, Гърция и Румъния. Това съобщават от Правителствената пресслужба.
По време на заседанието бе отбелязано, че високите цени на електроенергията в Югоизточна Европа се отразяват негативно на икономиките и е нужно да се предприемат мерки за решаване на проблема. В тази връзка България, Гърция и Румъния изпратиха писмо до ЕК преди три седмици, с което изискват анализ на основните причини за скъпото електричество.
Предложението включва следните основни мерки: изграждане на липсващи междусистемни връзки между Югоизточна Европа и Централна и Западна Европа, както и улесняване управлението на потоците на електроенергия и засилено сътрудничество между националните регулаторни органи за мониторинг на пазара на енергия в ЕС.
Министър-председателят поздрави българските олимпийци, техните треньори и ръководители на федерации за успехите им по време на Олимпиадата в Париж. „Тези, които се състезаваха от името на България, успяха да направят най успешната Олимпиада от 20 години насам. Не си приписваме някакви успехи и няма как да си ги препишем, защото държавата като цяло е длъжник на спорта“, каза премиерът Димитър Главчев преди днешното правителствено заседание, което се очертава да бъде последно за този кабинет.
Той припомни, че участието на българските щангисти в Париж до последно е било под сериозна въпросителна, но благодарение на Министерството на младежта и спорта и спонсори необходимата такса за участие е била платена. Димитър Главчев съобщи, че българските олимпийци, класирали се до 8-о място и техните щабове ще получат финансови премии. „Според Наредбата за критериите, условията и реда за награждаване на спортисти, треньори и длъжностни лица шампионите ще бъдат премирани с по 250 000 лв., сребърният медал се награждава с 200 000 лв., а бронза - със 150 000 лв“, допълни Главчев. Премиерът пожела успех и на нашите спортисти, които ще участват и на параолимпийските игри в Париж, които започват на 28 септември.
„Правителството работи четири месеца на доста високи обороти. Постигнахме основните си задачи - организирахме честни и свободни прозрачни избори, гасяхме всякакви пожари и в пряк, и в преносен смисъл, запазихме хладнокръвие въпреки политическите провокации и спекулации. Смятам, че запазихме и основните приоритети, които трябва да бъдат пред България“, каза още преди заседанието Главчев.
В началото на днешното заседание министрите от кабинета получиха от премиера отпечатан текста на песента на група „Щурците“ „Хамлет“, съобщиха от Правителствената пресслужба.
Eвродепутатите преизбраха Роберта Мецола (ЕНП, Малта) за председател на Европейския парламент до 2027 г., с 562 гласа на първия тур.
Роберта Мецола спечели изборите на първия тур на гласуването, където получи абсолютно мнозинство - 562 гласа от 699 подадени гласове (чрез тайно гласуване на хартиена бюлетина), сред двама кандидати. Тя ще продължи да ръководи Парламента през първите две години и половина от десетия законодателен мандат.
Резултати от гласуването
Роберта Мецола (ЕНП, Малта) - 562 гласа
Ирене Монтеро (Левицата, Испания) - 61 гласа
Упражнили правото си на вот: 699
Празни или невалидни бюлетини: 76
Абсолютното мнозинство от подадените гласове: 312
Коя е Роберта Мецола?
Роберта Мецола е родена в Малта през 1979 г. и е член на ЕП от 2013 г. насам. Тя беше избрана за първи заместник-председател през ноември 2020 г. и изпълнявaше длъжността председател на Парламента след смъртта на президента Сасоли на 11 януари 2022 г. Изпълнява длъжността председател на Парламента, след като председателят Давид Сасоли почина на 11 януари. Тя е третата жена-председател на Европейския парламент след Симон Вейл (1979-1982 г.) и Никол Фонтен (1999-2002 г.).
В обръщение към Парламента след избирането ѝ, председателя Роберта Мецола заяви: „Заедно трябва да отстояваме политиката на надеждата, на мечтата, която е Европа. Искам хората да възвърнат чувството си на вяра и ентусиазъм за нашия проект. Вяра, че ще направим нашето общо пространство по-безопасно, по-справедливо и по-равноправно. Вяра, че заедно сме по-силни и по-добри. Вяра, че нашата Европа е Европа за всички.“
За председателя на Парламента
Председателят разполага с широк набор от изпълнителни и представителни правомощия (чл. 14 до 15 от Правилника за дейността на Европейския парламент). Наред с посочените в него задължения, председателят притежава "всички правомощия, необходими за ръководене на дейността на Парламента и за осигуряване на нейното правилно протичане".
Чл. 14 от Договора за Европейския съюз гласи, че Парламентът избира своя председател измежду членовете си. От първите европейски избори (с всеобщо избирателно право) през 1979 г. насам всеки председател е изпълнявал функциите си за период от две години и половина, с възможност за подновяване. Това означава, че обикновено за всеки законодателен мандат има двама председатели. От създаването на Парламента през 1952 г. досега е имало 31 председатели, като 17 от тях са били на този пост след 1979 г.
Сн: Евродепутатите преизбраха Роберта Мецола за председател на Европейския парламент до 2027г.
© European Union, 2024 - EP
161-а Пленарна сесия на Комитета на регионите ще се проведе в Брюксел на 19 и 20 юни. Сред представителите на регионалните и местните власти в ЕС ще бъде кметът на община Сливен Стефан Радев.
Сред акцентите в двудневния форум ще бъде подобряването на подкрепата на ЕС за регионалните екосистеми за научни изследвания и иновации. В контекста на темата ще бъде дебатиран и въпросът за технологиите и иновациите, както и техният потенциал за справяне с предизвикателства като изменение на климата, застаряване на населението или устойчивото развитие.
Сред дискусионните теми попада и участието на местните и регионални власти в структурирането на плановете за възстановяване и устойчивост, както и стимули за развитие на иновациите по места.
Шест пъти годишно членовете на Комитета на регионите се събират на пленарна сесия в Брюксел за разглеждане и приемане на становища, доклади и резолюции.
Сн. Радио Сливен Нет
Още статии ...
- Една седмица до европейските избори
- Европейски спортни звезди насърчават гражданите да гласуват на европейските избори
- ЕП: Между 6 и 9 юни 2024 г. над 370 милиона души в 27 държави членки ще бъдат призовани да отидат до урните
- Предстои дебат между водещите кандидати за председателството на Европейската комисия
