18 октомври е обявен за Европейският ден за борба с трафика на хора през 2007 г. по инициатива на тогавашния заместник-председател на Европейската комисия, г-н Франко Фратини. Всички европейски страни отбелязват този ден, който е важна част от дългосрочния ангажимент на Европейската комисия за превенция и борба с трафика на хора.
В студиото на Радио Сливен Нет днес в 10 ч. ще гостува Владимир Друмев, секретар на Местната комисия за борба с трафика на хора. Очаквайте интервюто, случайте ни на адрес:
radio.slivenbg.net
Гражданската награда на Европейския парламент за 2013 г. ще бъде връчена на академик Валери Петров и на д-р Милен Врабевски на национална церемония, която се организира от Информационното бюро на ЕП в България. Събитието ще се състои на 11 октомври, петък, от 11,30 часа в Софийската градска художествена галерия (ул. «Гурко» 1).
Наградата ще бъде връчена на българския поет, писател и преводач академик Валери Петров и на д-р Милен Врабевски, председател на Фондация „Българска памет“. Кандидатурата на г-н Петров бе внесена от българския член на ЕП г-н Ивайло Калфин (С&Д), а на г-н Врабевски — от българските членове на ЕП г-н Андрей Ковачев (ЕНП) и г-н Преслав Борисов (ЕНП). Националното жури беше в състав: г жа Антония Първанова (АЛДЕ), г-жа Моника Панайотова (ЕНП), г-н Евгени Кирилов (С&Д) — членове, г-н Владимир Уручев (ЕНП)— заместник-член. След гласуването на националното жури, акад. Валери Петров и д-р Милен Врабевски бяха предложени на европейското жури за наградата, което одобри техните кандидатури. В събитието ще участват български членове на ЕП, членове на Народното събрание на Република България, посланици на държави членки на ЕС, представители на институции, неправителствени организации, граждани.
Наградата за европейски гражданин на ЕП
От 2008 г. насам Наградата за европейски гражданин се присъжда на граждани и организации, които са допринесли за насърчаване на по-доброто взаимно разбиране и по-тясната интеграция между гражданите на ЕС или за улесняването на трансграничното и транснационално сътрудничество в ЕС. Тя е под формата на почетен медал и има символично изражение. През 2013 г. общо 43 лауреати от 21 държави членки ще получат почетния медал на Наградата и ще бъдат поканени на съвместно събитие на 16 и 17 октомври в Брюксел, където председателят на Европейския парламент Мартин Шулц ще им връчи почетни дипломи. Специална изложба за победителите ще бъде открита от заместник-председателя на ЕП Ани Подимата. През 2012 г. Гражданската награда на ЕП бе присъдена на 37 души от държавите членки, сред които и Петър Петров, механик на кораба „Коста Конкордия“, който помогна за спасяването на много от пътниците и екипажа при потъването на кораба.
Информационното бюро на Европейския парламент в България организира конкурс за есе за ученици по темата „Европейският съюз и източните му партньори — в съседство или като семейство?“. В него могат да участват ученици от последните две години на гимназиалния курс на обучение на възраст от 16 до 18 години, навършени към датата на участието в конкурса. Те трябва да изпратят публицистичната си разработката — есе, статия или интервю (на български език) в електронен вариант на имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.">epsofia@europarl.europa.eu до 17 октомври 2013 г. включително. Трима от най-добрите автори ще спечелят пътуване до Страсбург в периода 16—18 ноември, което включва посещение на Европейския парламент и среща с председателя на ЕП.
Пътуването се организира и заплаща от победителите, като Европейският парламент изплаща на място в Страсбург финансова помощ в максимален размер до 300 евро при представени документи за пътуване. Европейският парламент осигурява също храна и нощувки за участниците.
Европейската политика за съседство (ЕПС) предоставя рамка за отношенията с източните и южните съседни държави, на които ЕС не е предоставил перспектива за членство. Източното измерение на ЕПС беше актуализирано през 2009 г. със създаването на Източното партньорство (ИП), което, освен другите си функции, допълва отношенията на ЕС с всяка от източните съседни държави (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна) чрез многостранно сътрудничество. През пролетта на 2011 г. Европейският парламент (ЕП) заедно с източните партньори създаде Парламентарна асамблея за връзки с източните съседни страни (Евронест).
Пълните правила за участие могат да се намерят на страницата на Информационното бюро на Европейския парламент http://www.europarl.bg
За повече информация и въпроси:
Информационно бюро на ЕП в България
гр. София
ул. „Г. С. Раковски“ 124
тел. 02 985 35 45
ел. поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.">epsofia@ep.europa.eu
Събитие номер едно на седмицата в ЕС беше годишната реч на председателя на Европейската комисия Жозе Баразу пред Европейския парлемент. Тази програмна реч беше последна за него преди европейските избори и мнозина очакваха от нея да проличи дали Барозу ще посегне към безпрецедентен трети мандат начело на Еврокомисията, или ще остави политическото си завещание. Тези въпроси останаха без отговор засега.
За сметка на това Жозе Барозу, цитиран от БНР, отчете, че икономическата ситуация в момента е много по-добра и има изгледи за връщане към стабилен растеж, ако не бъде подценена най-голямата опасност:
„Най-големият риск, който виждам, знаете ли какъв е? Той е политически. Това е основната опасност: липса на стабилност или липса на решителност“, каза Барозу.
Той очерта като основни предизвикателства създаването на банков съюз и доизграждането на единния пазар в области като енергетика, комуникации, електронна търговия. Те, по думите му, трябва да обединяват, а не да разделят допълнително сегашните 28 страни-членки на Евросъюза.
Що се отнася до случая с България и Румъния, това, което според Барозу трябва да се направи сега, е двете страни да се съсредоточат върху изпълнението на изискванията, заложени в механизма за сътрудничество и проверка. „Не съм съгласен, че той допринася тези страни да бъдат възприемани лошо. Това, от което зависи как ще бъде възприемана дадена страна, е начинът, по който тя полага усилия да се справи с установените проблеми. А механизмът съществува, за да помогне на съответната страна и на властите в нея да се справят с предизвикателствата, но също и на гражданите, за да знаят какво е постигнато и какво все още трябва да се направи".
"Сега няма да спекулирам какво е бъдещето на мониторинговия механизъм, но моят много приятелски съвет към вас е да се съсредоточите върху необходимите реформи и върху всички мерки, които трябва да се предприемат, за да може България да напредне в областите, които са критично важни - най-вече за нейните собствени граждани, за да могат те да живеят в стабилно и свободно общество и в държава, която съответства изцяло на принципа за върховенство на закона“.
Сн. ЕПА/БГНЕС
