• Втората Комисия фон дер Лайен е одобрена с 370 гласа „за", 282 гласа „против" и 36 гласа „въздържал се“
• Очаква се колегиумът на членовете на Комисията да встъпи в длъжност на 1 декември
• Членовете на ЕП ще следят ангажиментите на Комисията за следващите пет години
След дебат с Урсула фон дер Лайен относно нейния нов екип и програма, членовете на ЕП избраха колегиума на членовете на Комисията с поименно гласуване.
370 евродепутати гласуваха „за", 282 - „против" и 36 - „въздържал се". Подробна информация за начина на гласуване на всеки член на ЕП ще бъде публикувана скоро на специалната интернет страница на Парламента и в протокола от пленарното заседание.
За да бъде утвърден, колегиумът на членовете на Комисията се нуждаеше от мнозинство от подадените гласове (правило 129.7 от Правилника за дейността на ЕП).
Това ще бъде вторият мандат на Урсула фон дер Лайен като председател на Комисията, след като през юли 2019 г. членовете на ЕП избраха нейната първа Комисия.
Дебат с членовете на ЕП преди гласуването
Преди гласуването Урсула фон дер Лайен представи екипа и програмата си, като потвърди промените в ресорите, поискани от членовете на ЕП в хода на процеса на оценка. „Готови сме да започнем работа веднага“, каза тя и подчерта, че Комисията винаги ще се бори за свобода, суверенитет, сигурност и просперитет. Можете да прочетете речта ѝ на уебсайта на Комисията.
Г-жа фон дер Лайен обяви, че първата инициатива на Комисията ще бъде компас за конкурентоспособността, за да се преодолее изоставането в областта на иновациите на Европа спрямо САЩ и Китай, да се повиши сигурността и независимостта, и да се постигне декарбонизация. По отношение на Европейския зелен пакт тя заяви, че „ние трябва и ще запазим хода на изпълнение на неговите цели“. Тя се ангажира да представи споразумение за чиста промишленост, да започне стратегически диалог за бъдещето на европейската автомобилна индустрия, да продължи да работи за конкурентоспособна кръгова икономика и за създаването на европейски съюз за спестявания и инвестиции.
Относно продължаващите войни в Украйна, Близкия изток и някои части на Африка г-жа фон дер Лайен заяви, че „Европа трябва да играе по-силна роля във всички тези региони“, като подчерта, че това е „необходимо повече от всякога“. Укрепването на нашата сигурност е от решаващо значение, каза тя, като призова Европа да отделя повече средства за отбрана. „Сигурността на Европа винаги ще бъде приоритет на тази Комисия“, добави тя.
По време на последвалия дебат някои членове на ЕП подчертаха, че е необходимо новата Комисия бързо да започне да се справя с предизвикателствата, пред които е изправена Европа. Те призоваха Комисията да подобри европейската конкурентоспособност в светлината на засилващата се глобална конкуренция, да приложи Европейския зелен пакт, да осигури енергийна независимост и да изгради отбранителен съюз в отговор на продължаващата война в Украйна. Други сигнализираха за своето неодобрение на новия колегиум на членовете на Комисията.
Следващи стъпки
След официалното си назначаване от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство се очаква новата Европейска комисия да започне да изпълнява задълженията си на 1 декември 2024 г.
Контекст
Предложеният колегиум на членовете на Комисията беше оценен от евродепутатите по време на специални публични изслушвания проведени между 4 и 12 ноември. Кандидатите се явиха на изслушвания в комисиите на Европейския парламент, за да се оцени тяхната пригодност да изпълняват задълженията, свързани с възложените им ресори.
На 27 ноември Председателският съвет на Парламента обяви изслушванията за приключили и публикува писмата за оценка на всички кандидати за членове на Комисията.
Резултати от предишни гласувания за встъпване в длъжност на Европейската комисия:
11.2019 г. Урсула фон дер Лайен / 461 гласа "за", 157 гласа "против", 89 гласа "въздържал се" / места в ЕП: 751
10.2014 Жан-Клод Юнкер / 423 - 209 - 67 / места в ЕП: 751
02.2010 г. Жозе Мануел Барозу / 488 - 137 - 72 / места в ЕП: 736
11.2004 г. Жозе Мануел Барозу / 478 - 84 - 98 / места в ЕП: 732
09.1999 г. Романо Проди / 510 - 51 - 28 / места в ЕП: 626
01.1995 г. Жак Сантер / 417 - 104 - 59 / места в ЕП: 567.
• Бюджетът на ЕС за следващата година бе подписан от председателя на Европейския парламент Роберта Мецола
• Добавени са над 230 млн. евро за ключови програми, насочени към подобряване на живота на хората, повишаване на конкурентоспособността и справяне с настоящите предизвикателства
• Общият бюджет за 2025 г. възлиза на 199,4 млрд. евро в поети задължения, а плащанията са определени на 155,21 млрд. евро
• Бюджетът за 2025 г. ще бъде с 6% по-голям от тазгодишния, което означава увеличение с 10 млрд. евро.
Членовете на ЕП осигуриха по-ефективна подкрепа за справяне с предизвикателства като здравеопазването, хуманитарната помощ, управлението на границите и действията в областта на климата.
В споразумението с държавите членки, постигнато в събота, 16 ноември, Парламентът успя да отстои амбициозен бюджет на ЕС за следващата година, като се увери, че той отговаря на настоящите предизвикателства и подобрява живота на гражданите.
Първи годишен бюджет след преразглеждането на дългосрочната финансова рамка на ЕС
През февруари 2024 г., по време на преразглеждането на дългосрочния бюджет на ЕС, Парламентът осигури значителни увеличения за ключови приоритети, като например подкрепата за Украйна - допълнения, които членовете на ЕП успяха да запазят за бюджета за 2025 г. Те също така осигуриха финансирането на разходите за изплащане на Европейския инструмент за възстановяване (EURI), които са почти два пъти по-големи от първоначално предвидената сума за 2025 г., като същевременно защитиха финансирането на основни програми като „Еразъм+“ или научните изследвания.
Парламентът осигури допълнително финансиране за програмите на ЕС
Членовете на ЕП осигуриха допълнително финансиране за важни програми в годишния бюджет за 2025 г. Те успешно договориха допълнителни 230,7 млн. евро над първоначалното проектопредложение на Комисията, като се съсредоточиха върху ключови инициативи, включително научни изследвания, здравеопазване, образование, млади земеделци, координация на схемите за социална сигурност, реакция при природни бедствия, действия в областта на климата, хуманитарна помощ, военна мобилност и управление на границите. Освен това допълнително финансиране, в бюджета за 2025 г. ще бъдат включени значителни увеличения, произтичащи от предишни икономии, включително 422 млн. евро за „Еразъм+“ и 20 млн. евро за „Хоризонт Европа“.
Повече подробности за споразумението
Бюджетът за 2025 г. беше приет с 418 гласа „за“, 185 гласа „против“ и 67 гласа „въздържал се“. Съветът вече одобри споразумението на 25 ноември.
Цитати
Йохан ван Овертвелдт (ЕКР, Белгия), председател на комисията по бюджети, заяви:„Този бюджет е насочен към спешни предизвикателства, сред които агресивната война на Русия срещу Украйна, продължаващия миграционен натиск, ескалиращата криза в Близкия изток, въздействието на природните бедствия и най-вече конкурентоспособността на нашите икономики. Това ще гарантира, че ЕС може да реагира ефективно на тези належащи реалности."
Виктор Негреску (С&Д, Румъния), главен докладчик за бюджета на ЕС за 2025 г. (за раздел III - Комисия), заяви: „Бюджетът на ЕС за 2025 г., който възлиза на почти 200 млрд. евро, е с 6% по-голям от бюджета за 2024 г., което представлява увеличение с 10 млрд. евро, което ще позволи да се отговори на нуждите на европейците, като същевременно се изплати икономическото възстановяване на Европейския съюз след пандемията, без да се съкращават ключови програми. С одобряването на бюджета на ЕС за следващата година изпращаме силно послание към гражданите на ЕС, че въпреки трудния политически и икономически контекст ЕС е в състояние да се снабди с необходимите финансови средства, за да изпълнява политиките си и да отговаря на нуждите на хората.“
Никлас Хербст (ЕНП, Германия), докладчик по другите раздели, заяви: „Бюджетът на ЕС за 2025 г. е ориентирано към бъдещето постижение за оставащите години от многогодишната финансова рамка (МФР 2021-2027 г.). Успешно защитихме ключовите приоритети на Парламента, като повишихме киберсигурността и развихме използването на изкуствен интелект в институциите на ЕС. Това споразумение демонстрира нашата ангажираност и отговорност към нашите граждани.“
Контекст
С над 90 % от бюджета на ЕС се финансират дейности в държавите от ЕС и извън него, от които се възползват гражданите, регионите, земеделските стопани, изследователите, студентите, неправителствените организации и предприятията. За разлика от националните бюджети, бюджетът на ЕС е насочен предимно към инвестиции, за да генерира растеж и възможности в целия Европейски съюз. ЕС обслужва 27 държави с общо население от 450 милиона души. Като се има предвид този обхват, годишният бюджет на ЕС е сравнително малък - средно 160-180 млрд. евро годишно през 2021-27 г. Това е съпоставимо с националния бюджет на Дания, която обслужва 5,6 млн. души, и е с около 30% по-малко от бюджета на Полша, при население от 38 млн. души.
(Източник: Комисия)
Разследването „Изгубени в Европа” спечели наградата за журналистика „Дафне Каруана Галиция“ за 2024 г. заради разкритията във връзка с изчезването на над 50 000 непридружени деца мигранти.
Разследването, проведено от медии от Германия, Италия, Гърция, Нидерландия, Белгия, Ирландия и Обединеното кралство, разкри, че най-малко 51 433 непридружени деца мигранти са изчезнали след пристигането си в европейските държави между 2021 и 2023 г.
Роберта Мецола, председател на Европейския парламент, Пина Пичерно, заместник-председател, отговарящ за наградата, и представители на независимото общоевропейско жури за наградата участваха в церемонията по награждаването, проведена в пресцентъра „Дафне Каруана Галиция“ на Европейския парламент в Страсбург.
Роберта Мецола заяви: „Делото на Дафне Каруана Галиция остава живо чрез работата на журналистите, които са избрали истината за своя житейска кауза и не позволяват гласът им да бъде заглушен. Тяхната борба за справедливост надделява над заплахите, които целят да им попречат да изпълнят мисията си. Свободата на словото не подлежи на договаряне. Седем години след убийството на Дафне продължаваме да почитаме паметта ѝ с награда, която ни напомня за дългогодишния ангажимент на Парламента към тези основни ценности“.
Между 3 май и 31 юли 2024 г. стотици журналисти от 27-те държави от ЕС представиха свои материали за участие в конкурса. Преди да бъде избран победителят, тринадесет от 318-те подадени кандидатури бяха избрани за финалисти от журито.
Повече за награденото разследване
„Изгубени в Европа“ разкрива потресаващи факти: от 2021 г. насам средно 47 деца изчезват всеки ден след пристигането си в Европа.
Данни, събрани от „Изгубени в Европа” от 31 европейски страни, включително Австрия, Германия и Италия, свидетелстват за изчезването на десетки хиляди деца мигранти.
Продължилото месеци разследване показва, че броят на изчезналите деца мигранти може да е още по-голям, тъй като непоследователно водената документация и липсата на данни от някои държави представляват значителни пропуски в отчитането.
Това най-ново разследване се основава на изследването „Изгубени в Европа“ от 2021 г., което разкри, че над 18 000 деца мигранти са изчезнали в Европа между 2018 г. и 2020 г.
Както отбелязва генералният секретар на европейската организация „Изчезнали деца в Европа“ Ахие Левен, констатациите вероятно са само „върхът на айсберга“, тъй като броят на изчезналите деца мигранти в Европа продължава да нараства с тревожни темпове. Опасенията на мнозина са, че те ще станат жертви на трафик на хора и съвременно робство.
Медийните партньори в това разследване са De Standaard, (Белгия), Small Stream Media (Нидерландия),RBB (Германия), Knack (Белгия), ANSA (Италия), Domani (Италия), CNN (Обединеното кралство/САЩ), VRT (Белгия), Εfimerida ton Syntakton (Гърция), The Journal (Ирландия), Tagesschau (Германия) и NRC (Нидерландия).
Информация за наградата
Наградата „Дафне Каруана Галиция“ беше учредена с решение на Бюрото на Европейския парламент през декември 2019 г. в знак на почит към малтийската разследваща журналистка, блогър и борец с корупцията, която беше убита при нападение с кола бомба през 2017 г.
Наградата се връчва всяка година в деня на годишнината от убийството на Дафне Каруана Галиция за изключителни журналистически постижения, които насърчават или защитават основните принципи и ценности на Европейския съюз като човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и права на човека.
Професионални журналисти и журналистически екипи от всякаква националност могат да представят свои задълбочени материали, публикувани или излъчени от медии в една от 27-те държави членки на Европейския съюз. Целта на наградата е да се подкрепи и подчертае значението на професионалната журналистика за гарантирането на свободата, равенството и възможностите за развитие.
Независимото жури се състои от представители на медиите и гражданското общество от 27-те държави членки на ЕС и представител на Международната федерация на журналистите.
Наградата и паричното възнаграждение в размер на 20 000 евро свидетелстват за подкрепата на Европейския парламент за разследващата журналистика и свободните медии.
Досегашни носители на наградата
2021 г. – „Проектът Пегас“, координиран от Забранени истории
2022 г. – Документалният филм „Централноафриканската република под руско влияние“ на Клемент Ди Рома и Карол Валаде (ARTE/France24/Le Monde)
2023 г. – Съвместно разследване на крушението с мигрантския кораб „Пилос“ (Solomon, в сътрудничество с Forensis, StrgF/ARD и The Guardian)
Коя е Дафне Каруана Галиция?
Дафне Каруана Галиция бе малтийска журналистка, блогър и антикорупционен активист, която разобличаваше корупцията, прането на пари, организираната престъпност, продажбата на гражданство и връзките на малтийското правителство с т.нар. Панамски документи. След тормоз и заплахи тя бе убита при експлозия на кола бомба на 16 октомври 2017 г. Възмущението от действията на властите по разследването на убийството ѝ в крайна сметка доведе до оставката на министър-председателя Джоузеф Мускат. Евродепутатите отправиха сериозни критики във връзка с пропуските в разследването и през декември 2019 г. призоваха Европейската комисия да предприеме действия.
На вчерашното заседание на Европейския съвет лидерите приеха заключения, в които призовават Европейската комисия спешно да предложи мерки за справяне с високите цени на електроенергията в Югоизточна Европа. Темата бе инициирана от България, Гърция и Румъния. Това съобщават от Правителствената пресслужба.
По време на заседанието бе отбелязано, че високите цени на електроенергията в Югоизточна Европа се отразяват негативно на икономиките и е нужно да се предприемат мерки за решаване на проблема. В тази връзка България, Гърция и Румъния изпратиха писмо до ЕК преди три седмици, с което изискват анализ на основните причини за скъпото електричество.
Предложението включва следните основни мерки: изграждане на липсващи междусистемни връзки между Югоизточна Европа и Централна и Западна Европа, както и улесняване управлението на потоците на електроенергия и засилено сътрудничество между националните регулаторни органи за мониторинг на пазара на енергия в ЕС.
Министър-председателят поздрави българските олимпийци, техните треньори и ръководители на федерации за успехите им по време на Олимпиадата в Париж. „Тези, които се състезаваха от името на България, успяха да направят най успешната Олимпиада от 20 години насам. Не си приписваме някакви успехи и няма как да си ги препишем, защото държавата като цяло е длъжник на спорта“, каза премиерът Димитър Главчев преди днешното правителствено заседание, което се очертава да бъде последно за този кабинет.
Той припомни, че участието на българските щангисти в Париж до последно е било под сериозна въпросителна, но благодарение на Министерството на младежта и спорта и спонсори необходимата такса за участие е била платена. Димитър Главчев съобщи, че българските олимпийци, класирали се до 8-о място и техните щабове ще получат финансови премии. „Според Наредбата за критериите, условията и реда за награждаване на спортисти, треньори и длъжностни лица шампионите ще бъдат премирани с по 250 000 лв., сребърният медал се награждава с 200 000 лв., а бронза - със 150 000 лв“, допълни Главчев. Премиерът пожела успех и на нашите спортисти, които ще участват и на параолимпийските игри в Париж, които започват на 28 септември.
„Правителството работи четири месеца на доста високи обороти. Постигнахме основните си задачи - организирахме честни и свободни прозрачни избори, гасяхме всякакви пожари и в пряк, и в преносен смисъл, запазихме хладнокръвие въпреки политическите провокации и спекулации. Смятам, че запазихме и основните приоритети, които трябва да бъдат пред България“, каза още преди заседанието Главчев.
В началото на днешното заседание министрите от кабинета получиха от премиера отпечатан текста на песента на група „Щурците“ „Хамлет“, съобщиха от Правителствената пресслужба.
