Църквата си припомня събитията около последната вечеря на Христос с апостолите, известна като Тайната вечеря
Днес е Велики четвъртък от Страстната седмица.
През първите дни на Страстната седмица вниманието на вярващите беше насочено към поучителните притчи на Иисус Христос, както и към Неговите срещи и разговори с хората.
Велики четвъртък и Велики петък обаче ни отвеждат към най-драматичните моменти от земния Му път – Неговите страдания, смърт и погребение.
На този ден Църквата си припомня събитията около последната вечеря на Христос с апостолите, известна като Тайната вечеря. Именно тогава Спасителят установява едно от най-важните тайнства в християнството – светата Евхаристия, чрез която вярващите приемат Тялото и Кръвта Христови.
Според евангелските разкази Христос измива нозете на учениците си – знак за смирение и любов, давайки им пример за служение на ближния. По време на вечерята Той произнася и своята прощална беседа, както и първосвещеническата молитва.
След това Иисус Христос отива с учениците си в Гетсиманската градина, където се моли преди предстоящите страдания. Там Той е предаден, заловен и отведен, за да бъде съден – начало на пътя към разпятието.
В богослужебния живот на Църквата Велики четвъртък също има особено значение.
Предиобед в храмовете се отслужва света Василиева литургия, съчетана с Велик маслосвет – служба за здраве и духовно изцеление, която се извършва само на този ден през годината.
Вечерта се отслужва утринната служба за Велики петък, която по традиция се изтегля напред.
В нея се четат 12 евангелски откъса, разказващи за страданията на Христос. Те са подбрани от четирите евангелия и се изчитат последователно, за да се представи пълната картина на случилото се.
Особено въздействащ момент е пеенето на църковното песнопение: „Днес виси на дърво Този, Който повеси земята над водите…“, което описва с дълбока символика страданията на Спасителя.
По време на това песнопение свещенослужителите изнасят от олтара Разпятието и го поставят в средата на храма.
Вярващите могат да се поклонят пред него до предиобеда на следващия ден – Велики петък, когато се отбелязва разпятието и смъртта на Христос.
Велики четвъртък е ден на смирение, съпреживяване и духовна подготовка, който напомня за силата на жертвата, прошката и любовта към ближния.
Източник: БТА, Проф. Иван Желев
Събитието ще се проведе на 9-ти април /Велики четвъртък/ от 8:30 до 12:30 часа до бариерата на пешеходната улица в град Котел.
На всички малки творци и участници ще бъде предоставено сварено яйце за декорация, което да украсят на място. Всеки желаещ ще има възможност да изрисува и собствено яйце, което след това ще може да отнесе вкъщи като спомен от празника.
Присъединете се, за да зарадвате децата и да се потопите в магията на великденската традиция!
Министерският съвет прие Програма за субсидиране на превозвачи по автобусни линии от утвърдените транспортни схеми и одобри финансиране на трансфери за общини за 2026 г. Предприетата мярка е във връзка с увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026 г.
Чрез Програмата ще бъдат осигурени до 18 млн. евро за общините, които възлагат превози на пътници по междуселищни автобусни линии от републиканска, междуобластна, областни и общински транспортни схеми. Целта е да не се допуска прекъсване на транспортните услуги, които се ползват предимно от силно уязвимите групи от населението, закриване на линии и повишаване на цените на превозните документи.
Финансирането ще се извърши на основание чл. 3, ал. 3 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
На 25 април 2026 г. в град Котел ще се проведе Националният детски конкурс „Фолклорна огърлица“, насочен към млади таланти в областта на българския фолклор. Събитието ще се състои в залата на читалищния дом и ще събере деца на възраст от 7 до 14 години от цялата страна.
Организатори на конкурса са Община Котел и Народно читалище „Съгласие – Напредък 1870“. Основната цел на инициативата е да приобщи подрастващите към богатството на българското фолклорно наследство, както и да предостави сцена за изява и откриване на нови дарования.
В конкурса могат да участват индивидуални изпълнители (певци и инструменталисти), инструментални и танцови състави, вокални групи и хорове, както и групи за детски изворен и обработен фолклор. Музикалният съпровод е по избор на участниците, като организаторите предлагат възможност за акомпанимент с акордеон при предварителна заявка.
Кандидатите трябва да подадат заявка за участие по образец до 22 април 2026 г. Графикът за участие ще бъде изготвен предварително, като участниците ще могат да получат информация за точния ден и час на явяване два дни преди провеждането на конкурса.
Конкурсната програма включва различни категории с определено времетраене:
Индивидуални изпълнители – до 6 минути (две изпълнения, едното от родния регион);
Инструментални състави – до 10 минути;
Танцови колективи – до 15 минути;
Вокални групи и хорове – до 6 минути;
Групи за детски изворен и обработен фолклор – до 15 минути.
Изпълненията ще бъдат оценявани от професионално жури, съставено от преподаватели и фолклористи. Индивидуалните участници ще бъдат разделени в две възрастови групи – до 10 години и от 10 до 14 години.
За всяка категория и възрастова група ще бъдат присъдени първа, втора и трета награда, както и специални и поощрителни отличия.
Разходите за пътуване и престой са за сметка на участниците. Организаторите си запазват правото да заснемат и записват изпълненията без допълнително заплащане.
Заявки за участие се изпращат на адрес:
гр. Котел 8970, пл. „Възраждане“ 4,
НЧ „Съгласие – Напредък 1870“
или на електронна поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.'; document.getElementById('cloak86767').innerHTML += ''+addy_text86767+'<\/a>'; //-->
За допълнителна информация:
тел. 0887 031 373 – Геновева Георгиева
Покана:https://kotel.bg/wp-content/uploads/2026/04/folklorna-ogrlitsa-pokana-26-g.-06042026.pdf
Заявка за участие: zayavka-za-uchastie-ugarlitsa.doc
Последна седмица от земния живот на Иисус Христос
Започващата от днес седмица се нарича „Страстна“ заради припомнянето на страданията и кръстната смърт на Иисус Христос („страст“ е старинна българска дума за страдание). Поради величието на тези събития седмицата и дните в нея се наричат също „велики“. А от усилените молитви в тези дни, когато вярващите ходят и сутрин, и вечер на богослужения, е произлязло и народното име на седмицата като „молбената неделя“.
От Лазарова събота започна припомнянето на събитията от последните земни дни на Спасителя Иисус Христос: възкресяването на Лазар, заговора за убийството на Иисус, тържественото Му влизане в Йерусалим.
А във Велики понеделник в богослужебните песни се слуша описан случаят от Стария Завет с еврейския патриарх Йосиф, когото родните му братя продали като роб в Египет. Той е един от най-ранните предобрази на Христос, Който също бил предаден от хората, не понесли Неговото присъствие сред себе си, а накрая дори Го убили.
От новозаветните поучения в този ден ни се предлага притчата на Христос за безплодната смокиня - символ на душата, която не дава духовен плод, защото липсват усилия и старания за нейното плодородие.
Редът и съдържанието на богослуженията през тази седмица са неповторими, създадени тъкмо за всеки един ден на Страстната седмица.
Като се начене от неделя вечер, след обичайната вечерна, в началото на нощта се отслужва утринната за понеделник, на която се пее песента "Ето, Женихът идва". Затова и богослужението се нарича "Последование на Жениха", т.е. Христос, оприличаван на младоженец на невестата - Църквата.
Припомня се притчата за десетте девойки и се препоръчва примерът на петте разумни от тях, които били готови да срещнат Младоженеца Христос. Това се служи в навечерието на първите три дни, а сутрин се отслужва така наречената литургия на преди осветените дарове.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Източник: БГНЕС, БТА/Проф. Иван Желев
