По повод 148 години от Освобождението на град Котел от османско владичество ще се състои ритуал-поклонение на 21 януари (сряда) от 10:30 часа пред паметната плоча на котленските опълченци, участници в Руско-турската освободителна война.
По време на възпоменанието ще бъдат поднесени венци и цветя в знак на признателност към героите, отдали живота си за свободата на града.
От 11:30 часа във фоайето на музейна експозиция „Котленски възрожденци" ще бъде открита изложбата „Свободата на Котел – 148 години по-късно".
Проявите се организират от Община Котел и Исторически музей – Котел.
Жителите на котленските села Филаретово и Ябланово отбелязаха с възпоменателен митинг 41 години от насилствената смяна на имената на българските турци.
Събитието на 19 януари бе организирано от Община Котел и кметствата на Филаретово и Ябланово и събра жители на общината, представители на местната власт, официални гости от страната и чужбина, които отдадоха почит към паметта на пострадалите.
В 11 ча. пред мемориалната чешма в с. Филаретово бяха поднесени венци и цветя, последвани от едноминутно мълчание. Час по-късно възпоменателните прояви продължиха и в с. Ябланово.
По време на митинга кметът на Община Котел Коста Каранашев заяви, че „на тази дата всяка година сме тук, за да дадем почитта си към всички, които бяха потърпевши от един срамен акт в българската история – т.нар. "Възродителен процес“, и подчерта, че миналото трябва да бъде помнено, „за да не допускаме грешки в нашето бъдеще“.
Кметовете на селата Ябланово и Филаретово Хасан Дуралиев и Нурие Бекирова определиха датата като „ден на памет, почит и дълбоко осмисляне“.
Сред присъстващите бяха кметът на Община Котел Коста Каранашев и екипът му, общински съветници, народни представители, кметове на общини и населени места. Възпоменателният митинг бе уважен и от представители на Република Турция, сред които генералният консул на РТурция в Бургас Толга Оркун, кметът на община Ергене Мюге Йълдъз Топак и заместниците ѝ – Тургут Шентюрк и Мехмед Еркул, председателят на градския съвет на Ергене Ерсин Коджа, зам.-кметът на Чорлу Гюнер Четин, както и представители на граждански организации.
В края на церемонията в Ябланово присъстващите се преклониха пред паметната плоча в центъра на селото с имената на 55 жители, репресирани по време на Възродителния процес.
През нощта ще преобладава ясно, а утре – слънчево време, но на места в Дунавската равнина ще е временно с ниска облачност, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Вечерта от югозапад облачността ще започне да се увеличава и вплътнява. Вятърът ще е слаб, предимно от изток. Минималните температури ще бъдат между минус 11° и минус 6°, а максималните ще са от минус 1° до 4°. За София минималната температура ще бъде около минус 9°, а максималната – около 1°.
Атмосферното налягане е значително по-високо от средното за месеца, слабо ще се понижи.
Над Северното Черноморие ще бъде предимно слънчево, докато над Южното ще има значителна ниска облачност. Ще духа до умерен северен вятър, който следобед ще отслабне и ще се ориентира от изток-югоизток. Максималните температури ще бъдат 3°-5°. Температурата на морската вода е 6°-9°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.
В планините ще бъде предимно слънчево. Ще духа слаб и умерен вятър от изток-югоизток. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около минус 2°, на 2000 метра – около минус 6°.
В сряда ще преобладава облачно време и още преди обед от югозапад ще започнат валежи от сняг, които до вечерта ще обхванат Южна България и Предбалкана. Значителни ще бъдат валежите в Рило-Родопската област. Ще духа умерен вятър от изток-югоизток и температурите в Източна България ще се повишат, при което снегът в източната част от Горнотракийската низина ще премине в дъжд и там има условия за образуване на поледици. Минималните температури ще бъдат между минус 8° и минус 3°, а максималните – от минус 1° до 4°.
През нощта срещу четвъртък и в четвъртък на много места в югоизточната половина от страната ще има валежи и от сняг, и от дъжд. Остават условията за поледици на места в Източна България. Повишението на температурите ще продължи.
Окръжна прокуратура-Ямбол ръководи разследването по установяване на близо 700 кг марихуана, укрита в тайник на товарна композиция, пътуваща от България към Турция. Наркотичното вещество е установено на Митнически пункт „Лесово“ в резултат на специализирана операция на ГДБОП, проведена със съдействието на служители на Агенция „Митници“. Подробности за случая представиха пред медиите днес прокурор Дойчин Дойчев – и.ф. административен ръководител на ОП-Ямбол, старши комисар Емил Борисов – зам.-директор на ГДБОП, Стефан Бакалов – началник отдел „Борба с наркотрафика“ в Агенция „Митници“ и Илия Илиев – началник на Митнически пункт „Лесово“.
Те съобщиха, че марихуаната е установена на 16.01.2026 г след проведени редица оперативни действия, извършени от служители на ГДБОП. На пункта в „Лесово“ водачът на товарната композиция (камион и прикачено към него ремарке) е представил документи, че превозва транзитно 12 палета с натурален шперплат от България за Турция. При извършената щателна проверка на товара, включително със специализирана рентгенова апаратура, митническите инспектори откриват в четири от палетите с дървени плоскости общо 1186 пакета със зелена тревиста маса. Пакетите са били укрити във вътрешността на декларираните дървените плоскости. При извършените полеви наркотестове е установено, че веществото в пакетите реагира на марихуана.
Задържаното количество марихуана е общо около 700 килограма. То е било разпределено в 1186 пакета. Стойността на откритото наркотично вещество надвишава 5,5 милиона евро.
На 18 януари Българската православна църква почита паметта на Свети Атанасий Велики, на Кирил Александрийски и на свети Йоаким, Търновски патриарх.
Днешният ден е известен повече като Атанасовден заради голямата почит на народа към Александрийския архиепископ, който е посетил и нашите земи през 343 г. Той е починал на 2 май, когато е вторият му празник, а днес се почита заедно с другия архиепископ на Александрия и също голям богослов - свети Кирил.
Свети Атанасий, наречен Велики заради голямата му ученост и заслуги за преборването на ереста на Арий, е роден в края на III век в Александрия, Египет. Участвал като млад дякон заедно с Александийския архиепископ Александър в Първия вселенски събор (325 г.) и се отличил с познанията си, и с умението да защищава правата вяра. По-късно бил избран за архиепископ на Александрия. Но заради подкрепата на арианството от властта Атанасий на няколко пъти бил прогонван от поста си. Участвал в Сердикийския събор (в днешна София) в 343 г. срещу арианите. Оставил е блестящи богословски съчинения, които и днес се изучават. Упокоил се в 373 г.
Свети Кирил бил архиепископ в Александрия близо век по-късно. Той също е голям богослов и писател на научни трудове, вещ тълкувател е на Свещеното Писание. Защитавал е православната вяра от ересите през V век. Упокоил се е в 444 г. и бил причислен към светците на Църквата. Неговото име било дадено на нашия просветител свети Константин Философ, когато в края на дните си станал монах в Рим.
Свети Йоаким Търновски живял през XII-XIII век. Отначало отишъл да се подвизава като монах на Света гора. Когато натрупал духовен опит, Йоаким се върнал и живял като отшелник в пещера край град Червен (на 35 километра южно от град Русе). По времето на цар Иван Асен II бил избран за Търновски архиепископ, а на събор на православните патриарси в Лампсак (на Дарданелите) през 1235 г. бил повишен в сан патриарх. Починал на 18 януари 1246 г.
На днешния ден празнуват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки език Атанасий означава „безсмъртен“.
Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против като курбан за здраве. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, раната няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата.
Според народните вярвания, на Атанасовден зимата започва да се оттегля, а ветровете се „прибират“, за да дадат път на пролетта. Нашите предци са вярвали, че ако духа силен вятър на Атанасовден ще има влажна и студена пролет (или по-дълга зима), а ако е тихо, зимата бързо ще си отиде.
Денят се свързва и със здраве и сила, тъй като Св. Атанасий е считан за „мъжкар“ и защитник срещу болести, особено срещу „мъжки“ болести.
Източник: БТА/Проф. Иван Желев, Bg-patriarshia.bg
