През нощта ще бъде предимно ясно. Ще духа слаб вятър от запад-северозапад, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Минималните температури ще бъдат между минус 4° и 1°, в отделни райони на Северна България, където ще бъде тихо, по-ниски – между 5° и минус 8°, в София – около минус 3°. Атмосферното налягане слабо ще се понижи, но ще остане по-високо от средното за месеца.
Утре ще преобладава слънчево време. Още преди обяд от северозапад ще започне временно увеличение на облачността, което до вечерта ще достигне и Югоизточна България, а в Североизточна България към края на деня ще има малка вероятност да превали слаб дъжд. След обяд от запад ще започне ново разкъсване и намаление на облачността и ще се появи висока облачност. Ще духа слаб вятър от запад-югозапад. Преобладаващите максимални температури ще бъдат 8°-13°, в София – около 10°.
По Черноморието ще преобладава слънчево време, но след обяд облачността ще се увеличи. Ще остане без валежи. Ще духа слаб вятър от запад, който след обяд ще се ориентира от югозапад и ще се усили до умерен. Максималните температури ще бъдат 6°-9°. Температурата на морската вода е 4°-7°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.
В планините ще има променлива облачност и на отделни места ще превали слаб сняг. Ще духа умерен и силен северозападен вятър. Температурите ще се повишат и максималната на височина 1200 метра ще бъде около 6°, на 2000 метра – около 0°.
Във вторник ще бъде предимно облачно. От северозапад на югоизток на много места ще превали, предимно дъжд. Вятърът ще се ориентира от северозапад, след обяд ще се усили и ще е умерен, в Дунавската равнина до силен, с него ще прониква студен въздух. Минималните температури ще бъдат между минус 1° и 4°, а максималните - между 10° и 15°, по-ниски в североизточните райони.
В сряда ще е ветровито, облачността ще се задържи предимно значителна, само на отделни места, главно в Източна България ще има слаби валежи и от дъжд, и от сняг. Дневните температури ще се понижат.
Сирни Заговезни е един от най-колоритните и важни празници в българския фолклорен и православен календар. Познат с много имена (Прошка, Сиропустна неделя, Поклади), той отбелязва прехода към Великия пост и през 2026 г. се пада на 22 февруари.
Основната цел на празника е духовното пречистване. Вечерта по-младите посещават по-възрастните си роднини (родители, кумове), целуват ръка и искат прошка. Традиционният диалог е: „Прощавай!“, „Господ да прощава, простен да си!“. Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. При това ходене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се „сладки заговезни“ и „леки пости“. Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“.
Това е последният ден преди 48-дневния пост, в който е разрешена консумацията на млечни продукти и яйца (затова се нарича „Сирни“). Трапезата задължително включва:
Баница със сирене и обредна пита;
Варени яйца и варено жито;
Бяла халва с ядки.
Празникът е наситен с магически действия, които целят да прогонят злото и да донесат берекет.
Хамкане: Най-забавният обичай за децата. На червен конец се завързва парче халва или варено яйце, което се върти в кръг, а всички се опитват да го уловят само с уста.
Червеният конец от хамкането се пали – ако гори бързо, годината ще е плодородна, а реколтата – богата. Ако припламне силно в дом с неомъжени младежи, се очаква скорошна сватба.
Огньове (Оратници): Палят се високи огньове и се въртят факли. Вярва се, че височината на пламъка определя докъде ще има плодородие и че огънят предпазва от градушки и болести.
През седмицата след празника (Тодорова неделя) излизат кукерите. Със своите страшни маски и шум на чанове те извършват обреди за прогонване на зимата и злите сили.
Остатъците от храната също имат магическа сила – черупките от яйцата се хвърлят в градината за повече плодовитост на домашните животни. Денят приключва с голямо семейно събиране, което подготвя вярващите за предстоящото смирение и пост.
Днес честваме и паметта на свещеномъченик Теодот, Киринийски епископ.
Той бил родом от област Галатия в Мала Азия. В края на III в. отишъл на остров Кипър да проповядва вярата в Христос. Неговите думи и добродетелният му живот силно въздействали на езичниците на острова. Мнозина от тях повярвали и се покръстили в името на Господ Иисус.
Постепенно се събрала голяма християнска общност и в град Кириния на северния бряг на Кипър избрали Теодот за епископ. Той много години успешно ръководил църквата. Но източният император Лициний, който заедно с Константин Велики подписал Миланския едикт за свобода на християнството, после се отметнал и продължил да преследва християните.
Затова управителят на Кипър Савин заповядал да повикат Теодот на съд според старите изисквания. Епископът узнал за заповедта му, не дочакал пратените войници и сам се явил при Савин. Той се опитал да го убеди да се отрече от вярата си, но епископът бил непреклонен. Започнали да го изтезават, прилагали различни мъчения, които Теодот търпеливо понасял. След това го отвели окървавен в тъмницата.
Подир няколко дни управителят отново го повикал и се опитал да го убеди да се откаже от Христос. Епископът обаче продължавал спокойно да понася мъченията. Без да обръща внимание на собствените си страдания, той молел Бог да дарува мир на Църквата и търпение на гонените християни. Мнозина от присъстващите езичници, като видели неговата твърдост, проумели силата на истинския Бог.
Накрая управителят заповядал да отведат Теодот в тъмницата и го държал дълго там. Вярващи го посещавали в килията и той ги наставлявал да живеят достойно за званието християни. Скоро след това император Константин победил Лициний и заповядал да се прекрати гонението. Затворените в тъмници християни били освободени. Свети Теодот живял още две години като Киринийски епископ и се упокоил в мир в около 326 г.
Източник: БТА/Проф. Иван Желев
На свое заседание днес Националният съвет на Българската социалистическа партия утвърди 21 от водачите на листи с кандидати за народни представители за предстоящите парламентарни избори. Подборът бе извършен след проведен диалог по места и отразява желанието на партийните структури.
Предстои останалите водачи и листите да бъдат избрани на следващото заседание на НС на БСП на 7 март.
Благоевград 1 МИР: Гергана Орманлиева
Габрово 7 МИР: Николай Цонков
Добрич 8 МИР: Сияна Фудулова
Кърджали 9 МИР: Милко Багдасаров
Кюстендил 10 МИР: Иван Ибришимов
Ловеч 11 МИР: Николай Бериевски
Пазарджик 13 МИР: Петя Цанкова
Перник 14 МИР: Иво Серафимов Ангелов
Плевен 15 МИР: Илиян Йончев
Пловдив-област 17 МИР: Атанас Телчаров
Разград 18 МИР: Николай Пенчев
Русе 19 МИР: Деница Иванова
Сливен 21 МИР: Соня Келеведжиева
Смолян 22 МИР: Севдалин Хъшинов
София 23 МИР: Габриел Вълков
София 24 МИР: Крум Зарков
София 25 МИР: Атанас Атанасов
София-област 26 МИР: Владимир Георгиев
Стара загора 27 МИР: Иван Кръстев
Шумен 30 МИР: Валери Жаблянов
Ямбол 31 МИР: Красимир Йорданов.
Националният съвет на БСП избра днес и състав на Изпълнителното бюро на партията. Заместник-председатели са Атанас Мерджанов, Донка Михайлова, Жельо Бойчев и Иван Таков.
Сергей Станишев се завръща като член на Бюрото. Бившият депутат от Сливенски регион и сега утвърден за водач в Шумен Валери Жаблянов е също в новия състав на Изпълнителното бюро след Конгреса на социалистите. Член на Бюрото става и Соня Келеведжиева.
Източник: БСП
През следващото денонощие времето в страната ще е облачно, на много места с валежи от дъжд, които, с понижението на температурите, в по-голямата част от страната ще преминат в сняг, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология.
В южните и крайните източни райони валежите ще са от дъжд и сняг, на места там ще се образуват и поледици. Значителни по количество ще бъдат в Централна и Източна България. Ще бъде ветровито с умерен и временно силен вятър от север-североизток, който ще създаде условия за виелици и навявания. Температурите в повечето райони ще са с малък денонощен ход, близки до нулата. В Южна България сутрешните температури ще са между 3° и 7°, но през деня ще се понижават и към 14:00 часа ще бъдат между 0° и 4°. В София температурата ще бъде около нулата. Атмосферното налягане е по-ниско от средното, ще се повишава и ще се доближи до средното.
По Черноморието ще бъде облачно с валежи от дъжд, които към края на денонощието ще се примесват със сняг. На места, главно по северното крайбрежие, ще има условия за поледици. Ще духа силен вятър от север-североизток. Максималните температури ще бъдат между 4° и 7°. Температурата на морската вода е 4° – 6°. Вълнението на морето ще бъде 3 – 4 бала.
В планините ще бъде облачно със снеговалежи, значителни по количество в Родопите и Централна Стара планина. Ще духа силен вятър от юг-югоизток, който постепенно ще се ориентира от север-северозапад и ще отслабне. По планинските проходи ще има условия за виелици и навявания. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 0°, на 2000 метра – около минус 5°.
През нощта срещу неделя валежи от сняг ще има в Северна България и Родопската област, а в югоизточните райони дъждът също ще премине в сняг. В останалата част от страната валежите ще спрат. Вятърът ще отслабне и ще се ориентира от север-северозапад. В неделя до обед снеговалежите навсякъде ще спрат, над Западна България и облачността ще се разкъсва и ще намалява. Дневните температури там ще се повишат и в северозападните райони и западната част на Горнотракийската низина ще достигат до 8°-10°; на изток все още ще са между 2° и 7°.
В понеделник дневните температури ще се повишат и ще са от 4°-6° в Североизточна България до 14°-16° в останалата част от страната. Сутрешните в по-голямата част от страната ще са отрицателни – предимно между минус 6° и минус 1°. Ще преобладава слънчево време. Северозападният вятър ще отслабне.
Община Котел, СУ „Г. Ст. Раковски" и Исторически музей – Котел отбелязаха 153-годишнината от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски. Възпоменателната церемония се състоя пред родната къща на Дионисий Контарски във възрожденския квартал „Галата" – място, където през 1870 г. в дюкяна на зданието Левски, заедно с поп Кара Янко, Димчо Книговезеца и други будни котленци, поставя основите на Котленския революционен комитет.
Честването започна с ученическо шествие, което внесе тържественост и почит към паметта на Апостола. Сред присъстващите бяха зам.-кметът на Община Котел Шериф Куванджъ, ученици от клуб „Млад възрожденец" при СУ „Г. Ст. Раковски", учители, служители на Исторически музей – Котел, служители на дирекция „Социални и хуманитарни дейности" към Община Котел, както и граждани.
В емоционалната програма Мейрем Мустафова от 11. „в" клас изпълни стихотворението „Левски" от Дамян Дамянов, Айлин Алиева от 11. „в" клас представи авторски монолог на Гина Кунчева, а Радимир от 3. „а" клас рецитира фрагмент от одата „Левски" на Иван Вазов.
С преклонение и признателност Котел отново засвидетелства своята почит към делото на Апостола – към идеалите за чиста и свята република, които продължават да бъдат морален ориентир и вдъхновение за поколенията.
