Последна седмица от земния живот на Иисус Христос
Започващата от днес седмица се нарича „Страстна“ заради припомнянето на страданията и кръстната смърт на Иисус Христос („страст“ е старинна българска дума за страдание). Поради величието на тези събития седмицата и дните в нея се наричат също „велики“. А от усилените молитви в тези дни, когато вярващите ходят и сутрин, и вечер на богослужения, е произлязло и народното име на седмицата като „молбената неделя“.
От Лазарова събота започна припомнянето на събитията от последните земни дни на Спасителя Иисус Христос: възкресяването на Лазар, заговора за убийството на Иисус, тържественото Му влизане в Йерусалим.
А във Велики понеделник в богослужебните песни се слуша описан случаят от Стария Завет с еврейския патриарх Йосиф, когото родните му братя продали като роб в Египет. Той е един от най-ранните предобрази на Христос, Който също бил предаден от хората, не понесли Неговото присъствие сред себе си, а накрая дори Го убили.
От новозаветните поучения в този ден ни се предлага притчата на Христос за безплодната смокиня - символ на душата, която не дава духовен плод, защото липсват усилия и старания за нейното плодородие.
Редът и съдържанието на богослуженията през тази седмица са неповторими, създадени тъкмо за всеки един ден на Страстната седмица.
Като се начене от неделя вечер, след обичайната вечерна, в началото на нощта се отслужва утринната за понеделник, на която се пее песента "Ето, Женихът идва". Затова и богослужението се нарича "Последование на Жениха", т.е. Христос, оприличаван на младоженец на невестата - Църквата.
Припомня се притчата за десетте девойки и се препоръчва примерът на петте разумни от тях, които били готови да срещнат Младоженеца Христос. Това се служи в навечерието на първите три дни, а сутрин се отслужва така наречената литургия на преди осветените дарове.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Източник: БГНЕС, БТА/Проф. Иван Желев
През нощта ще бъде предимно ясно. Ще духа слаб, в Дунавската равнина - до умерен вятър от запад-северозапад. Минималните температури ще са между 6° и 11°, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Атмосферното налягане ще се понижава и ще се доближи до средното за месеца.
Утре облачността ще е променлива, след обяд - често значителна. В района около Родопите ще се развива купесто-дъждовна облачност и ще има краткотрайни, временно интензивни валежи и гръмотевици. Западният вятър ще се усили, ще е умерен до силен и поривист. Максималните температури ще са между 15° и 20°, в югозападните райони - до около 24°. В София максималната температура ще е 18°, в Сливен - 17.
По Черноморието облачността ще е променлива, често значителна. Сутринта на места по северното крайбрежие ще превали слаб дъжд. Вятърът ще е до умерен, сутринта от север-североизток, но до края на деня ще се ориентира от запад-югозапад. Максималните температури ще бъдат между 12° и 15°. Температурата на морската вода е 11°-13°. Вълнението на морето ще бъде един - два бала.
В планините облачността ще е променлива, често значителна. В Родопите ще се развива купесто-дъждовна облачност и на места там ще превали и прегърми. Ще е ветровито със силен, по високите части и бурен вятър от северозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 11°, на 2000 метра - около 4°.
В сряда ще продължи да духа умерен северозападен вятър и застудяването ще продължи; минималните температури ще бъдат между 5° и 10°, а максималните - между 10° и 15°. На места, главно в източните райони, ще превали слаб дъжд.
В четвъртък вятърът ще отслабне. Ще бъде предимно облачно, валежи от дъжд ще има на повече места в страната, а в отделни северни и планински райони ще превали и сняг.
Тази година на 5 април отбелязваме Цветница — символ на пролетта и вярата. Денят събира хиляди именици, спазва се обичаят „кумичене“, вкъщи се носят осветени върбови клонки за здраве, а на празничната трапеза по време на поста се разрешава риба.
Денят винаги се пада в неделята преди Великден и неговата дата се променя всяка година според православния календар, следвайки цикъла на Луната и Страстната седмица.
Но какво всъщност се крие зад този ден, защо върбата заема централно място в него и как традицията продължава да живее в модерния ни свят?
В сърцевината си Цветница (или Връбница) е сред най-светлите християнски празници. На този ден се отбелязва тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим.
Библейските текстове разказват как хората са Го посрещнали като цар, постилайки пред Него дрехите си и махайки с палмови клонки – древен символ на почит, победа и искрена радост. Веднага след влизането си в града, Спасителят извършва и редица чудеса, изцелявайки много болни и страдащи хора.
Тъй като по нашите географски ширини палми не растат, в българската традиция те са заменени с върбови клонки. Върбата е едно от първите растения, които се събуждат след зимата, и затова тя се превръща в перфектния символ на пролетта, новия живот, здравето и духовното възраждане. В сутрешните часове на празника храмовете се изпълват с богомолци, които отнасят вкъщи осветени върбови клонки за благословия.
Ако познавате някой с име на цвете или дърво, днес е моментът да му се обадите. Цветница е сред най-масовите имени дни в България. Списъкът с празнуващи е огромен и включва красиви имена като Виолета, Иглика, Дафина, Жасмина, Камелия, Лилия, Маргарита, Невена, Роза, Росица, Теменужка, Цветанка, Божура, Върбан, Явор, Ясен, Малина, Грозданка, Детелина, Здравка.
Празникът превръща българските домове в истински градини от усмивки и добри пожелания.
Цветница е тясно свързана с предходния ден – Лазаровден. Тогава младите момичета (лазарки) обикалят домовете, пеят обредни песни и благославят стопаните за здраве и плодородие.
На самата Цветница моминските ритуали достигат своята кулминация с обичая кумичене. Това е един от най-вълнуващите моменти в традиционния празничен календар:
Момичетата сплитат венчета от осветена върба и пролетни цветя.
Отиват заедно до брега на река или място с течаща вода.
Пускат венчетата си едновременно по течението.
Наблюдават със затаен дъх кое венче ще изпревари останалите.
Поверията гласят, че момичето, чийто венец изплува най-напред, ще се омъжи първо през годината. Тя бива избрана за „кумица“ – водачка на момите, която се ползва с огромно уважение, повежда празничното хоро и организира следващите събирания. В този обичай водата олицетворява вечния поток на живота, а венецът – младостта и личната съдба.
Останалите хора също сплитат венци от върба. Традицията повелява те да се носят на главите за здраве, след което да се окачат над входната врата. Там те стоят през цялата година, за да пазят дома и семейството от зли сили и беди.
Тъй като Цветница се пада по време на строгия Великденски пост, менюто трябва да се съобрази с канона. Добрата новина за постещите е, че на този ден се разрешава консумацията на риба.
Трапезата е богата и включва печена или варена риба; традиционни постни ястия: лозови или зелеви сарми, боб, пълнени чушки, специално омесен обреден хляб, пролетни гозби с коприва, лапад и спанак, които внасят свежест на масата.
На този свят ден традицията налага да се остави всякаква тежка физическа работа – не се пере, не се шие и не се чисти. Старите хора вярват, че каквото е времето на Цветница, такава ще бъде и цялата година. Но най-красивото вярване е свързано с надеждата: смята се, че всяко искрено желание, намислено с чисто сърце на този ден, има силата да се сбъдне.
От утре започва Страстната седмица.
Количествата да бъдат съобразени с обема на рекламата, размера на отстъпката и очаквания интерес
Когато търговец отправя покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, той е длъжен да осигури разумно количество от тях за обявения период на кампанията и при предварително посочените условия. Това напомнят в специален подкаст епизод от онлайн платформата „Ние, потребителите“ по повод наближаващите Великденски празници, когато традиционно търговците рекламират широко най-търсените в тези дни стоки.
Посочва се, че неведнъж потребители споделят, че не успяват да направят планираните покупки на намалени цени, защото рекламираните стоки липсват в магазините. Търговците пък невинаги реагират адекватно – често дават неприемливи отговори като „стоката е изчерпана“, „свърши днес“, „имаше много малко бройки“ и не оказват на клиентите съдействието, което им се полага по закон.
„Ако търговецът не може да достави стоката в разумно количество за обявения период, няма обективни причини, не предлага решение и това се повтаря системно, можем да говорим за нелоялна търговска практика“, посочва авторът и водещ на подкаста Габриела Руменова. И разяснява, че понятието „разумно количество“ от стоките в промоция не е фиксиран брой, а предпоставя търговецът да планира наличностите, като вземе предвид вида на стоката, мащаба на рекламата (национална телевизия, онлайн кампания, брошури и т.н.), размера на отстъпката и очаквания потребителски интерес. „Ако се рекламира масово и широко – не може да има символични 3-4 бройки“, подчертава Руменова.
В случай че включените в кампании за отстъпки продукти ги няма в обектите на търговеца, възможните решения са той да осигури същата стока в разумен срок или да предложи равностойна стока при същите условия, включително чрез друг търговец. „Ако ви бъде предложена алтернатива с цел единствено да се насърчи продажбата ѝ и тя е по-неизгодна за вас – просто откажете. Подайте писмена жалба до управителя на обекта, а при липса на съдействие – сигнал до Комисията за защита на потребителите“, съветват още от „Ние, потребителите“.
Важно е да документирате случая със снимки на рекламата, на етикетите, на липсата на стока.
Но защо тази практика е проблематична?
„Когато е умишлена, тя има конкретна користна цел - да привлече потребителя в търговския обект чрез силно намалена цена. А след това, при липса на промоционалната стока, да му бъде предложена алтернатива - сходен продукт с близка цена, но по-неизгодно съотношение цена-качество. И често тези алтернативи са поставени стратегически в близост до липсващия артикул. Това може да повлияе на икономическото поведение на потребителя и да накърни интересите му.“, коментира Габриела Руменова. Затова Законът за защита на потребителите квалифицира тези практики като нелоялни.
Контролът се осъществява от Комисия за защита на потребителите, но всеки отделен случай се разглежда индивидуално. При доказано нарушение може да бъде наложена санкция и издадена заповед за забрана за прилагане на практиката в бъдеще.
Видеото може да се види тук:
" target="_blank">
Ръст в цените на повечето основни хранителни стоки, плодове и зеленчуци на борсите у нас тази седмица отчита от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Индексът на тържищните цени, който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повишава с 1,5 на сто до 2,6 пункта спрямо 2,667 пункта седмица по-рано. Базовото равнище на индекса (1,000 пункта) е от 2005 година.
При зеленчуците най-голямо е поскъпването при доматите, които са с 13,64 на сто нагоре и се търгуват по 2,85 евро за килограм на едро. Значително по-скъпи са също зелените чушки - с 10,75 на сто до 3,42 евро за килограм, и зелето - с 9,72 на сто до 0,70 евро за килограм. Нагоре са цените на червените чушки - с 8,92 на сто до 3,15 евро за килограм, зелената салата – със 7,81 на сто до 0,69 евро за килограм, и краставиците - с 4,89 на сто до 2,06 евро за килограм.
На обратната страна, най-много поевтиняват тиквичките, които са с 9,61 на сто надолу до 2,07 евро за килограм. По-ниски са също цените на морковите - с 4,02 на сто до 0,62 евро за килограм, картофите - с 4 на сто до 0,48 евро за килограм, и зрелия лук кромид – с 3,29 на сто до 0,47 евро за килограм.
При плодовете се наблюдава спад в цените на всички тази седмица. Портокалите са надолу с 6,87 на сто до 1,22 евро за килограм, ябълките - с 6,25 до 1,23 евро за килограм, лимоните - с 5,99 на сто до 2,04 евро за килограм, бананите - с 5,25 на сто до 1,48 евро за килограм.
Цената на кравето сирене скача с 1,1 на сто до 6,04 евро за килограм, а тази на кашкавала тип „Витоша“ пада с 1,17 на сто до 9,33 евро за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е по-евтино от миналата седмица с 5,59 на сто се продава по 0,71 евро за кофичка от 400 гр., а прясното мляко - с 0,67 на сто до 1,19 евро за литър. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) е по-ниска и то се търгува по 1,48 евро за брой, което е спад с 6,21 на сто.
Замразеното пилешко месо поскъпва с 0,17 на сто до 3,57 евро за килограм, а яйцата (размер М) поевтиняват с 1,71 на сто и се търгуват по 0,23 евро за брой на едро.
Цената на ориза е с 3,42 на сто надолу до 1,64 евро за килограм, а тази на лещата - с 6,49 на сто до 1,96 евро за килограм. По-евтино е също брашното тип 500 - с 1,81 на сто до 0,76 евро за килограм. По-скъпи са захарта - с 2,88 на сто до 0,93 евро за килограм, зрелият фасул - с 1,16 на сто до 2,10 евро за килограм, и олиото - с 1,03 на сто до 1,77 евро за литър.
