На 3 март България отбелязва националния си празник – годишнината от своето Освобождение от петвековно османско владичество.
На 19 февруари/3 март 1878 г. в селището Сан Стефано (днес квартал Йешилкьой в Истанбул), близо до Цариград, е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, която търпи военно поражение във войната от 1877 – 1878 г. Този акт бележи край на васалния характер и начало на възстановяването на българската държавност.
Руско-турска война, която избухва на 12/24 април 1877 г., е предшествана от Априлското въстание, състояло се година по-рано. Именно жестокото му потушаване от башибозуци и редовни османски части предизвиква силен международен отзвук, а европейската общественост научава за кланетата в Батак, Перущица и други селища. Въпросът за съдбата на българите става предмет на разисквания на Цариградска конференция, протекла в периода декември 1876 – януари 1877 г. Великите сили предлагат създаване на автономни български области, но Османската империя отхвърля проекта, насърчавана дипломатически от Великобритания.
След неуспеха на дипломатическите усилия, Русия обявява война. На 15/27 юни 1877 г. руските войски преминават р. Дунав при Свищов. В състава на армията действат и шест дружини на Българското опълчение, създадени през пролетта на 1877 г. в Кишинев, както и части на Румъния, която официално влиза във войната през август 1877 г.
Особено ожесточени са боевете при Плевен (юли – декември 1877 г.), където след продължителна обсада армията на Осман паша капитулира на 10 декември 1877 г. От стратегическо значение е и отбраната на Шипченски проход през август 1877 г., когато руските части и българските опълченци удържат настъплението на войските на Сюлейман паша. Сраженията при Шейново (28 декември 1877 – 9 януари 1878 г.) довеждат до окончателния разгром на османските сили в Южна България. През януари 1878 г. са освободени София (4 януари), Пловдив (16 януари) и Одрин.
Войната има не само национално-освободителен, но и дълбок социално-икономически ефект. Тя премахва османската военно-феодална система в освободените български земи и създава условия за изграждането на модерна държавност и за развитието на частнособственически икономически отношения. Османското управление, характеризиращо се с липса на граждански и политически права за християнското население, тежки данъци и произвол, се превръща в сериозна пречка за икономическото развитие на балканските народи като цяло.
Въпреки продължилото няколко столетия потисничество, българският народ успява да съхрани своята идентичност – език, култура, православна вяра и традиции, не без размирици. В периода на бездържавност избухват множество въстания и бунтове, като борбата на българския народ постепенно достига своя апогей особено след героичния подвиг на Хаджи Димитър, Стефан Каражда и тяхната чета през 1868 г. и след залавянето и обесването на Васил Левски в зимата на 1873 г. Повратен момент в позицията на международната общност по Източния въпрос, и по-специално относно съдбата на българите, стават събитията около Априлско въстание.
След края на Руско-турската война от 1877-1878 г. и узаконяването му с подписване на мирен договор, се предвижда създаването на автономно Княжество България с широки граници. Неговите клаузи обаче са ревизирани няколко месеца по-късно на Берлински конгрес (юни–юли 1878 г.), където българските земи са разделени на Княжество България, автономната област Източна Румелия и територии, останали под пряка османска власт.
Така се поставят основите на Третото българско царство, а денят 3 март остава символ на възстановената свобода и държавност на нашия народ, на извоюваните с усилията и жертвоготовността на хиляди българи, руси, румънци и други знайни и незнайни воини.
Историческата хронология припомня Мария Павлова, експерт към Регионалния исторически музей - Сливен.
Почит към тези герои, благодарение на които днес можем да се назовем българи!
Честит Национален празник, скъпи сънародници!
Природо-научен музей – Котел е домакин на изложбата „Традиционната носия на българката – опознаване чрез картини, лекции и работилници" с автор Дора Куршумова. Експозицията може да бъде разгледана до 10 март включително.
Посетителите ще видят 25 живописни творби, изпълнени в техниката восъчен батик, представящи жени в традиционни носии от различни краища на България. Чрез цвят, орнаментика и детайл картините разкриват богатството и символиката на българската премяна.
Особено внимание е отделено на божигробската престилка – характерен елемент от котленската хаджийска носия, съхранена през вековете като знак за духовност и принадлежност. Инициативата се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура" и съчетава художествена изложба с лекции и творчески работилници.
До момента събития от поредицата са проведени в НУФИ „Филип Кутев" и в Центъра за подкрепа за личностно развитие – Котел, като интересът към темата продължава да расте.
От днес започва културната програма на Община Котел за месец март, която ще предложи на жителите и гостите на града богата поредица от събития. Инициативите са посветени на Националния празник на Република България, Международния ден на жената, значими исторически годишнини и посрещането на Първа пролет.
Община Котел кани всички да се включат в проявите, които основно ще се проведат в Котел и Жеравна и ще съберат на едно място изкуство, история, поезия и патриотичен дух.
ПРОГРАМА:
2 март
15:00 ч., Природо-научен музей – Котел
Откриване на изложба на Дора Куршумова по проект „Традиционната носия на българката – опознаване чрез картини, лекции и работилници“
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“
3 март – Национален празник на Република България
11:00 ч., Площад „Възраждане“ – Котел
Тържествено отбелязване на 148 години от Освобождението на България /По програма/
Организатор: Община Котел.
11:30 ч., Художествена галерия „Христо Тодоров“, с. Жеравна
Изложба „Всичко, каквото съм сторил, сторих го за отечеството“ на Национален музей „Васил Левски“ – Карлово
Организатори: Национален музей „Васил Левски“ – Карлово и Исторически музей – Котел.
12:00 ч., Художествена галерия „Христо Тодоров“, с. Жеравна „Българийо, за тебе те умряха...“ – рецитал на музейни служители Организатор: Исторически музей – Котел, музейни експозиции Жеравна
12:30 ч., Художествена галерия „Христо Тодоров“, с. Жеравна Патриотични песни по случай Националния празник
Организатор: НЧ „Единство 1870“
5 март
10:00 ч., Общинска библиотека „Петър Матеев“
Поетична среща, посветена на Международния ден на жената
6 март
17:00 ч., Зала на Общински съвет – Котел
„Стихове за жената, пролетта и любовта“ – съвместно събитие на Община Котел и Сдружение „Арт пиерия“ – Бургас по повод Международния ден на жената
8 март
14:00 ч., Художествена галерия „Христо Тодоров“, с. Жеравна
Дора Габе „Дъщерята на равнината“
Организатори: Регионален исторически музей – Добрич и Исторически музей – Котел
11 март
18:00 ч., малка зала на НЧ „Съгласие-Напредък 1870“
„Между кадрите“ – културно събитие на читалището
19 март
15:00 ч., Художествена галерия „Христо Тодоров“, с. Жеравна Отбелязване на 183 години от рождението на Йорданка Филаретова – лекция и презентация „Сърце и дълг: Делото на Йорданка Филаретова“
Организатор: Исторически музей – Котел, музейни експозиции Жеравна
21 март
Отбелязване на 150 години от смъртта на д-р Петър Берон Организатор: Исторически музей – Котел.
22 март
Тържествено посрещане на Първа пролет
Организатори: Народните читалища от община Котел.
През нощта облачността ще е разкъсана, средна и висока, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Ще бъде почти тихо. Минималните температури ще бъдат между 0° и 5°, в София – около 2°. Атмосферното налягане ще остане по-високо от средното за месеца.
Утре преди обяд облачността ще е значителна, средна и висока. След обяд ще се разкъсва и намалява до предимно слънчево време. Ще духа слаб вятър от северната четвърт. След обяд в Източна България вятърът временно ще се ориентира от север-североизток и с него ще прониква по-студен въздух. Максималните температури ще са от 10° – 12° в Лудогорието до 15° – 17° на места в Югозападна България; в София 13°.
Над Черноморието облачността ще е разкъсана, средна и висока, до края на деня ще намалее до предимно слънчево време. Ще духа слаб до умерен вятър от север-североизток. Максималните температури ще бъдат 7°-9°. Температурата на морската вода е от 4°-5° по северното крайбрежие до 6°-7° по южното. Вълнението на морето ще бъде 2 - 3 бала.
Преди обяд в планините облачността ще е значителна, средна и висока. След обяд ще се разкъсва и намалява до предимно слънчево време. Ще духа вятър от север-северозапад. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 7°, на 2000 метра – около 1°.
На 4 и 5 март ще остане сравнително топло с минимални температури между 0° и 5° и максимални - между 12° и 17°. В сряда времето ще бъде предимно слънчево. Вятърът ще е слаб от юг. Към края на деня от югозапад ще започне увеличение на високата облачност. В четвъртък ще се увеличи и средната и ниската облачност, на места в Западна България ще превали слаб дъжд. По-късно през деня вятърът ще се ориентира от север-северозапад и с него ще започне да прониква студен въздух.
Изплащането на пенсиите през март чрез „Български пощи“ ще започне на 9-и (понеделник) и ще завърши на 20 март (петък), съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). Според Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пощенските станции изплащат пенсиите и добавките към тях в периода от 7-о до 20-о число на месеца, за който се отнасят, напомниха от осигурителния институт. Когато тези дати са неработни дни, какъвто е случаят с едната от тях през този месец, изплащането се извършва на първия работен ден след това.
Плащането на пенсиите ще бъде съобразно изготвен график, който ще бъде обявен във всяка една пощенска станция.
Преводите на сумите за мартенските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат на 9 март 2026 г., допълват от НОИ.
На 5 март на всички правоимащи ще бъдат изплатени паричните обезщетения за бременност и раждане, за отглеждане на дете до двегодишна възраст и за осиновяване на дете до петгодишна възраст за предходния месец февруари.
Датата за изплащане на обезщетенията за безработица през този месец е 16 март, понеделник.
Миналата седмица служебният социален министър Хасан Адемов каза, че с приетия удължителен закон за бюджета се гарантират всички социални плащания, в т.ч. и осъвременяването на пенсиите от 1 юли т.г.
